Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 47

— Не съм любопитна. Търся факти, които са свързани с моето разследване.

— Да, разбира се. Факти, като интимния живот на Енгъс.

Тя го погледна неодобрително.

— Аз търся мотиви, шериф Ламбърт. Като служител на закона трябва да знаете това, не мислите ли? Чувал ли сте някога за мотив или благоприятна възможност?

Очите му станаха по-студени.

— Трябва да разбера как сте се чувствал през нощта, в която с била убита майка ми.

— Глупости. Какво общо има баща ми с това?

— Може би нищо, но все пак ми кажете. Щом като няма връзка, защо сте толкова докачлив тогава?

— Джуниър разказа ли ви как умря баща ми.

Тя поклати глава. Рийд се изсмя горчиво.

— Не разбирам защо не ви е казал. Неприятните неща се разнасят навсякъде. Хората говорят за тях с години.

Наведе се и двамата застанаха очи в очи.

— Умрял е, като се е задушил в това, което повърнал, когато бил пиян. Това е истината. Шокирана сте, нали? Беше ужасно, особено след като директорът на училището ме извика от час, за да ми го каже.

— Рийд! — извика Алекс, опитвайки се да спре потока от саркастични думи.

Той хвана ръката й и я изви настрани.

— Щом като имате такова силно желание да отворите всички мръсни врати, за да видите какво има зад тях — моля! Но се стегни, малката, и слушай внимателно:

Баща ми беше пияницата на града, беше станал за смях и не знаеше защо живее. Дори не се разплаках, че е умрял. Радвах се. Той беше един жалък кучи син, който не беше направил нищо за мен, освен че ме караше да се срамувам, че ми е баща. Не беше по-щастлив от това, нито пък аз. „Плевел“ — така ме наричаше той, преди да ме цапне с нещо по главата. Аз му бях в тежест. Правех се на глупак и се преструвах, че искам да бъдем семейство. Водеше ме навсякъде след себе си, дори когато играеше на карти. Една вечер изгуби и направи страхотен скандал. Започна да се препъва, да пада и да става, а на мен ми се искаше да умра от срам. Мразех го. Мразех го — повтори той, като наблегна на думата. — Не можех да каня приятели вкъщи, защото беше ужасна кочина. Ядяхме от консервни кутии. Не знаех, че съществуват такива неща като чинии на масата и чисти хавлии в банята, докато не отидох на гости у други деца. Гледах да бъда колкото е възможно по-прилично облечен, когато ходех на училище.

Алекс съжаляваше, че бръкна с пръст в раната му, но се радваше, че той заговори свободно. Детството му обясняваше много неща за него. Но той описваше един бездомник, а това не се връзваше с нещата, които знаете за него.

— Казаха ми, че сте бил главатар и другите деца е трябвало да ви се подчиняват. Вие сте определял правилата.

— Държах се като такъв — каза той. — В началното училище всички ми се присмиваха, с изключение на Селина. След това пораснах и станах силен, научих се да се бия. Тогава спряха да ми се присмиват и разбраха, че ще бъде по-добре, ако са ми приятели, отколкото врагове.

След това добави подигравателно:

— Следващото, което ще ви кажа, госпожице Гейдър, ще ви изненада. Аз бях крадец. Крадях всичко, което можеше да се яде или да ми бъде от полза. Баща ми не можеше да се задържи на работа повече от няколко дни, без да го изгонят. Вземаше каквото е заработил, купуваше си бутилка-две и се напиваше до смърт. Накрая се отказа да търси работа. Аз поддържах къщата с парите, които припечелвах от работата след училище. Вършех различни неща, а понякога крадях.