Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 49

Рийд огледа лицето й за момент.

— Просто помнете, че съм ви предупредил — каза той тихо. — Трябва да се върнете в мотела, да съберете багажа си и документите по делото и да се приберете в Остин. Оставете миналото настрани. Никой наоколо не иска да си спомня за тази случка отпреди двадесет и пет години, особено сега, когато получаването на това разрешително е толкова важно за целия град. Хората по-скоро биха оставили Селина да лежи завинаги мъртва в тази конюшня, отколкото…

— В тази конюшня?! — каза Алекс и остана с отворена уста. — Тук ли е била убита майка ми?

Не бе имал намерение да й казва това. Наруга се наум, преди да отговори кратко:

— Точно така.

— Къде? В кой бокс?

— Това няма знач…

— Покажете ми, по дяволите! До гуша ми дойде от вашите недомлъвки и усуквания. Покажете ми къде точно сте намерил тялото й онази сутрин, шерифе! — произнесе много внимателно последната дума, напомняйки му, че се беше заклел да я защитава и да й помага.

Без да каже нито дума, той се обърна и тръгна към вратата, през която бе влязла в конюшнята. Спря пред втория бокс на редицата вляво и каза:

— Тук.

Алекс също спря за миг, след което тръгна бавно напред и се изравни с него. Обърна се с лице към бокса. Вътре нямаше сено, а подът беше покрит само с гума. Вратата беше откачена, тъй като в него нямаше кон. Изглеждаше безобиден, дори стерилен.

— Не е имало кон в него, откакто се случи това — добави Рийд пренебрежително. — Енгъс е суеверен.

Тя се опита да си представи окървавения труп, лежащ на пода в бокса, но не можа. Вдигна изпитателно очи към Рийд.

Скулите на лицето му бяха изпъкнали и кожата се беше опънала. Вертикалните бръчици около устните му бяха по-изразителни, отколкото преди няколко минути, когато беше ядосан. Посещението на мястото на престъплението не му беше безразлично, колкото и да се преструваше, че е така.

— Разкажете ми за това, моля ви.

Той се поколеба, после каза:

— Намерих я да лежи по диагонал, главата й беше в онзи ъгъл, а краката й някъде тук — посочи едно място на пода с върха на ботуша си. — Беше цялата в кръв — косата, дрехите, всичко.

Алекс беше чувала детективи, преситени от убийства, да обсъждат подробности за окървавени трупове доста по-емоционално. Гласът на Рийд беше неясен и монотонен, но чертите му бяха изострени от болка.

— Очите й все още бяха отворени.

— По кое време я намерихте? — попита тя с дрезгав глас.

— На разсъмване. Около шест и половина.

— Какво правехте тук по това време?

— Обикновено започвах да чистя конюшните около седем. Онази сутрин се тревожех за кобилата.

— О, да. Онази, която е родила предишния ден. Затова сте дошъл да видите какво става с нея и с жребчето, така ли?

— Точно така.

Когато вдигна очи към него, в очите й блестяха сълзи.

— Къде бяхте през онази нощ?

— Навън.

— Цялата нощ ли?

— След вечеря, да.

— Сам?

Той сви устни от раздразнение.

— Ако имате още въпроси, изпратете делото в съда.

— Точно това възнамерявам да направя.

Когато на път към вратата го докосна леко, той хвана ръката й и я притегли към себе си.