Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 45

— Всички собственици на коне ли имат достъп до конюшните?

Рийд отстъпи назад и й позволи да се приближи до вратата на бокса.

— Някога работех за семейство Минтън и те имат доверие в мен.

— Каква порода е конят? — попита Алекс.

— Quarter.

— От какво?

— Моля? — той отметна глава назад и се изсмя. — Френси Пентс се разиграва. Боже мой, не е лошо. Четвърт от какво, така ли?

Откачи каишката, която привързваше кобилата към металната халка на стената, и се присъедини към Алекс навън пред бокса. Затвори внимателно вратата след себе си.

— Вие не разбирате много от коне, нали?

— Явно, не — отговори тя неловко. Нейното смущение му изглеждаше забавно за момент. След това попита намръщен:

— Ваша ли беше идеята да дойдете тук във фермата?

— Джуниър ме покани.

— Това обяснява всичко.

— Защо?

— Той винаги подушва, когато има нещо ново за сваляне.

Кръвта нахлу в страните й.

— Аз не принадлежа на Джуниър, нито на който и да е друг!

— Убеден съм, че с така. Прекалено сериозна сте за млада жена. Никога ли не си почивате?

— Не и когато водя следствие.

— Значи това правехте, когато ви сварих да си пийвате? — подметна той пренебрежително. — Водехте вашето следствие ли?

— Точно така.

— Навярно имате забавни методи за разследване в кантората на областния прокурор в Травис — каза той, като й обърна гръб и тръгна с изправена походка към другия край на конюшнята.

— Почакайте! Бих искала да ви задам няколко въпроса.

— Изпратете ми призовка — подхвърли през рамо.

— Рийд! — тя тръгна импулсивно след него и го сграбчи за ръкава на коженото яке.

Той спря и погледна надолу към пръстите й, които се бяха впили в меката кожа, след това бавно я заобиколи и я погледна втренчено със зелените си пронизващи очи.

Алекс пусна ръкава му и отстъпи назад. Не се уплаши, по-скоро беше изненадана от самата себе си. Нямаше намерение да вика след него, нито да го докосва — още повече след това, което й каза той. Стисна устни и каза нервно:

— Искам да говоря с вас. Моля ви. Извън протокола. Искам да задоволя любопитството си.

— Знам тактиката. Самият аз съм я използвал. Първо се нахвърляш върху заподозрения, после интимничиш с него, надявайки се, че той ще преодолее бариерата и ще ти каже онова, което се опитва да скрие.

— Не е точно така. Просто искам да поговорим.

— За какво?

— За семейство Минтън.

— Какво по-точно?

Стоеше изпънат, с ръце в задните джобове на дънките си, якето му се беше разтворило. Стойката му беше мъжествена и това я възбуди толкова много, че тя се ядоса на себе си.

— Ще ми кажете ли дали Енгъс и Сара Джоу имат щастлив брак?

Той примигна и се изкашля:

— Моля?

— Не ме гледайте така. Интересува ме вашето мнение. Не искам да анализирате брака им.

— Какво значение има това, по дяволите?

— Сара Джоу не с типът жена, за каквато очаквах, че се е оженил Енгъс.

— Противоположностите се привличат.

— Много общо казано. Имам пред вид… близки ли са?

— Близки?

— Какви са интимните им отношения?

— Никога не съм се замислял върху това.

— Вие сте живял там.

— Явно умът ми не е зает с мисли като вашите — каза той и се приближи до нея, — но можем да променим това.