Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 48

Тя не можеше да каже нищо и той знаеше, че не би могла.

Ето защо й разказа всичко това! Искаше да я накара да се почувства неловко. Едва ли знаеше, че нейното детство беше протекло по подобен начин, само дето никога не беше оставала без храна. Мърл Греъм се грижеше да задоволи физическите й потребности, но беше пренебрегнала емоционалните. Алекс порасна с чувство за малоценност и с мисълта, че не е обичана от никого. Тихо промълви:

— Съжалявам, Рийд.

— Не ми трябва вашето съжаление — сопна се той, — нито на когото и да било другиго. Този живот ме направи жилав и подъл, но аз го харесвам такъв, какъвто е. Научих се отрано да разчитам само на себе си, защото със сигурност нямаше друг, на когото можех да разчитам. Не съм зависим от никого, освен от себе си. Не вярвам в нищо и в никого. Заклех се и твърдо съм решил да не стигна никога до положението на баща ми.

— Отдавате твърде голямо значение на това, Рийд. Вие сте доста чувствителен.

— Искам хората да забравят, че Евърст Ламбърт някога е живял. Не искам никой да ме свързва с него. Никога.

Той стисна зъби и я придърпа към себе си, като я хвана за реверите на палтото.

— Цели четиридесет и три години се мъча да превъзмогна неприятния факт, че съм бил негов син. Точно сега, когато хората са готови да го забравят, вие идвате тук и започвате да задавате въпроси, да си пъхате носа навсякъде, да събирате стари издания и да напомняте на всички, че съм излязъл от калта, за да стигна до сегашното си положение.

Изведнъж я тласна силно назад и тя се хвана за вратата.

— Сигурна съм, че никой не ви упреква заради баща ви.

— Така ли мислите? Не знаете как стоят нещата в малките градчета. Ще го разберете съвсем скоро, защото хората ще започнат да ви сравняват със Селина.

— Това няма да ми бъде неприятно, дори ще го приветствам.

— Толкова ли сте сигурна?

— Да.

— Внимавайте! Когато завивате зад ъгъл, по-добре е да знаете какво ви очаква там.

— Да внимавам или да бъда по-прикрита?

— Имате две възможности. Или няма да се мерите с нея, или ще разберете, че да бъдете като нея не е чак толкова чудесно.

— Добре, каква беше тя?

— Ако бъдете като нея, ще напомняте на мъжете, че са мъже, и ще използвате това в своя полза, както правеше тя.

— Което означава?

— Че не беше светица.

— Не съм очаквала да е била светица.

— Така ли? — попита той сладникаво. — Убеден съм, че точно това сте очаквала. Мисля, че сте си създала една въображаема майка и очаквате Селина наистина да се окаже такава.

— Това е абсурдно! — възкликна Алекс развълнувано. След това продължи по-спокойно. — Вярно е, че баба Греъм боготвореше Селина. Възпитаваше ме да вярвам, че тя е била всичко, което трябва да бъде една млада жена. Но сега аз самата съм жена и достатъчно зряла, за да осъзная, че майка ми също като всички останали хора е била от кръв и плът и е имала недостатъци.