Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 43

Джуниър се засмя, свивайки юмруци.

— Добре, мамо. До утре сутринта. Ще изляза да се поразсея.

— Надявам се да го сториш. Енгъс иска да те вижда в добро настроение.

Смехът й беше знак да си тръгва. Джуниър използва тази възможност, каза й лека нощ и обеща да шофира внимателно. След това излезе от стаята. На стълбите срещна Енгъс, който носеше ботушите си в ръка, накуцвайки.

— Кога ще отидеш на лекар за този пръст?

— Нищо добро не можеш да видиш от лекар, освен да ти вземе парите. Трябва да го прострелям кучия му син и да се свърши с него.

Джуниър се усмихна.

— Добре, но не оставяй кръв по килима. Мама ще припадне, като я види.

Енгъс се засмя. Нямаше и следа от яда му. Изглеждаше така, сякаш нищо не се беше случило в кабинета му преди малко. Сложи ръка през рамото на Джуниър и го стисна.

— Знам, че съм зависим от теб, за да отпратиш онова момиче оттук. Надявам се, че моят план ще успее. Казахме й доста неща, над които да размисли. Ако е умна — а аз вярвам в това, — ще се откаже от разследването, преди да е станало твърде късно.

— Какво ще стане, ако не се откаже?

— Тогава и ние ще й покажем нещо — каза Енгъс мрачно.

После се усмихна ласкаво и го потупа по бузата.

— Лека нощ, момчето ми.

Джуниър наблюдаваше как баща му накуцва по площадката на стълбището. Почувства се много по-добре и тръгна надолу по стъпалата, като си подсвиркваше. Този път нямаше да разочарова Енгъс. Възложената работа му харесваше.

Неговият опит с жените беше известен. Предизвикателствата от страна на Алекс само правеха преследването на целта по-съблазнително и забавно. Тя беше много привлекателна млада жена. Дори Енгъс да не му беше поръчал, той щеше да я ухажва при всички случаи.

За да направи това обаче, му беше необходимо известно време за размисъл. Даде си няколко дни, за да изработи сигурна стратегия. Междувременно имаше други по-незначителни неща за решаване. На път към външната врата погледна отражението на красивото си лице в огледалото в коридора.

Глава IX

Конюшнята беше построена от камък, също като къщата. Интериорът беше като на всички други, с изключение на това, че вътре беше абсолютно чисто. Двете редици боксове бяха разделени от широка пътека в центъра. Миришеше, но не неприятно, на сено, кожа и коне. Осветлението беше по-слабо за през нощта и над всеки бокс висеше отделна лампа. Това й помогна да се ориентира накъде да върви. В средата на помещението светеше по-силна лампа и тя тръгна нататък. Премина покрай едно помещение, чиято врата беше отворена. Виждаше се кръгла ограда и един мъж, който тренираше няколко коня едновременно.

Преди да види него самия, чу гласа му. Рийд говореше тихо на някого в един от боксовете. Надникна вътре.

Клекнал с гръб към нея на петите на ботушите си, той масажираше задния десен крак на една кобила.

Беше наклонил глава на една страна, съсредоточен върху заниманието си. Натискаше с пръсти мястото, което явно бе наранено. Конят изпръхтя и направи опит да се отдръпне.