Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 44

— Спокойно, спокойно.

— Какво му е?

Той не се обърна, нито показа изненадата си, когато чу гласа й. Очевидно е знаел, че стои там. Внимателно пусна наранения крак и потупа животното по гърба.

— Не е „той“, а „тя“ — отправи й неприлична усмивка. — Или не сте достатъчно голяма, за да направите разликата?

— В този смисъл — не.

— Казва се Френси Пентс.

— Хубаво име.

— Подхожда й. Мисли се за по-умна от мен и от всички останали. Всъщност, наистина е твърде умна за кобила. Върви доста бързо, твърде далече и накрая се наранява.

Загреба една шепа със зърно и я подаде на коня, който започна да яде от ръката му. После продължи:

— Скоро ще ражда. Тук са само млади кобили.

— Всичките ли?

— Да. Отделно от другите.

Кобилата докосна с муцуна гръдния му кош и той се усмихна, като я почеса зад ушите.

— По този начин се привързват към малките си.

— Защо?

Той сви рамене, с което искаше да й отговори, че няма точно определено обяснение за това.

— Предполагам, че е както в родилното. Всяка майка се грижи сама за новороденото.

Прекара ръка по гладкия корем на кобилата.

— Ще ражда за първи път и е много нервна от това, че ще става майка. Получи малко нараняване миналия ден, когато я разхождаха, и малко се уплаши.

— Кога ще ражда?

— През пролетта. Има още малко време. Дайте ми ръката си.

— Моля?

— Ръката си дайте! — усещайки нейната резервираност, той нетърпеливо я въведе вътре в бокса съвсем близо до кобилата. — Усещате ли?

Покри ръката й със своята длан и започна да глади корема на кобилата. Косъмът беше груб и къс, а мускулите — подвижни и яки. Това се усещаше при допира.

Животното изсумтя и колебливо пристъпи напред, но Рийд го успокои. Боксът изглеждаше доста тесен и вътре беше задушно.

— Колко е топла — каза Алекс задъхано.

— Наистина.

Той се доближи още по-близо до нея и започна да прави движения с ръката й нагоре-надолу по тялото на кобилата. Алекс трепна учудено, когато почувства някакво движение вътре в корема.

— Жребчето! — възкликна тя. — Движи се!

Рийд беше толкова близо до нея, че дъхът му докосваше косата й, и тя усещаше аромата на неговия парфюм, примесен с миризмата на конюшня.

Засмя се спонтанно от удоволствие, когато едно по-силно движение отхвърли дланта й, подскочи изненадано и се блъсна в гърдите на Рийд.

— Много е палаво!

— Ще ми роди победител.

— Ваша ли е?

— Да.

— А жребецът?

— Платих скъпо за неговите услуги, но си струваше. Беше от Флорида и изглеждаше добре. Френси Пентс му се отдаде веднага. Дори мисля, че съжаляваше, когато всичко свърши. Може би, ако той беше постоянно наоколо, нямаше да се безпокоя за нея, че ще излезе от форма.

Алекс почувства напрежение в гърдите и затруднение в дишането. Искаше й се да опре буза в корема на кобилата и да продължи да слуша гласа на Рийд, който й действаше успокоително. За щастие бързо се съвзе, преди да направи подобна глупост.

Издърпа ръката си изпод неговата и се обърна. Той стоеше толкова близо до нея, че дрехите им се докосваха, и трябваше да отметне главата си назад и да я опре в коня, за да може да го погледне в лицето.