Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 42

Разбира се, тя никога не направи опит да завърже приятелство. Смяташе повечето от местните хора за вулгарни и груби и не се опитваше да скрие лошото си мнение за тях. Обичаше да си стои вкъщи, в своята стая, заобиколена от красиви вещи, където се чувстваше най-добре.

Джуниър знаеше, че майка му е обект на присмех и клюки. Говореше се, че пие, но Сара Джоу пиеше не повече от две чаши вино преди вечеря. Някои, които не разбираха нейните деликатни чувства, я считаха за особена. Други мислеха, че е неприветлива.

Наистина, през по-голямата част от времето тя беше затворена в себе си, сякаш отново преживяваше своето детство, съхранено дълбоко в паметта й. Никога не успя да преодолее преждевременната смърт на любимия си брат и все скърбеше за него, докато не срещна Енгъс.

Джуниър понякога мислеше, че се е омъжила за баща му, за да избегне неприятните спомени. Не можеше да си обясни по друг начин как два толкова несъвместими характери са могли да се свържат в брак.

Младият мъж бързаше да отиде някъде и да прекара добре времето си, но удължи посещението си, любопитен да разбере какво мисли майка му за гостенката от тази вечер.

— Какво мислиш за нея, мамо?

— За кого, за дъщерята на Селина ли? — попита Сара Джоу разсеяно и сви вежди намръщено. — Тя е много привлекателна, въпреки че не намирам ярките цветове подходящи за една жена.

Мачкайки в ръце фината дантела на нощницата си, тя продължи:

— Наистина е приятна млада жена, нали? Много по-сериозна от майка си. Селина беше едно малко глупаво момиче. Доколкото си спомням, непрекъснато се смееше. — Сара Джоу спря и наклони глава настрани, сякаш чуваше далечен смях. — Дори не си спомням някога да съм я виждала, без да се смее.

— Случвало се е много пъти. Ти просто не я познаваше достатъчно добре.

— Бедничкият ми. Знам, че беше много съкрушен, когато умря. Знам какво е да изгубиш човек, когото си обичал много. Това е истинско нещастие.

Гласът й, толкова нежен обикновено, изведнъж се промени, както и изражението на лицето й. То стана виолетово и чертите й придобиха решителност.

— Джуниър, не трябва повече да позволяваш на Енгъс да те унижава пред други хора.

Той небрежно сви рамене. Тези думи му бяха познати.

— Не го прави съзнателно. Това е само навик.

— Тогава трябва да го отучиш от него. Скъпи, нима не разбираш — той иска от теб точно това! Да му се противопоставяш. Енгъс разбира само грубия тон. Той не знае да говори любезно и възпитано като нас. Трябва да му говориш така, че да те разбере, както прави Рийд. Енгъс не би се осмелил да говори с него с такъв тон, както говори с теб, защото го уважава. А го уважава, защото Рийд не му се кланя до земята.

— Татко мисли, че Рийд не може да му направи нищо лошо. Но и до днес не може да му прости, че напусна предприятията „Минтън“. Аз никога не съм направил нещо, което да му хареса, и той по-скоро би взел Рийд да ръководи нещата в компанията, отколкото мен.

— Това не е вярно — възрази Сара Джоу по начин, по който не бе говорила седмици наред. — Енгъс се гордее с теб, но просто не знае как да го покаже. Толкова е упорит. Трябваше да бъде такъв, за да постигне всичко това. Просто иска и ти да си упорит като него.