Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 38

— Ние ще имаме единствената писта от този род между Далас, Форт Уърг и Ел Пасо, отдалечена на около триста мили от всеки един от тях. Ще бъде добра спирка за пътниците. Представям си Пърсел като втори Лас Вегас след двадесетина години, изникнал от пустинята като нефтен фонтан.

— Не сте ли твърде самонадеян? — попита скептично Алекс.

— Да, малко може би. Но такива бяха думите на хората, когато създавах тази ферма. Същото казаха и когато построих пистата за тренировка и начертах плановете за закрит плувен басейн за конете. Никога не позволявам да ме обхване песимизъм. Човек трябва да има големи мечти, ако иска да постигне големи неща — каза той, размахвайки ръце във въздуха за по-голяма убедителност. — Ако получим разрешителното за построяване на тази писта, Пърсел ще процъфти.

— Не на всички би се харесало това, нали? Някои може би искат да предпазят обществото от хазарта.

Енгъс поклати упорито глава.

— Преди няколко години този град цъфтеше.

— Заради нефта ли?

— Да, разбира се. Имаше десет банки. Десет. Много повече от всеки друг град с такъв размер. На глава от населението ние бяхме най-богатият град в страната. Търговците имаха повече сделки, отколкото можеха да поемат — той спря, за да си поеме дъх. — Искате ли нещо за пиене? Бира, кола?

— Не, благодаря.

Енгъс извади една бира от хладилника, отвори я и отпи голяма глътка.

— След това настъпи спад на петролния пазар — продължи той. — Казахме си, че е временно.

— До каква степен вас ви засегна това?

— Имах голям брой акции в няколко петролни кладенеца и в една компания за природен газ, но, слава Богу, никога не инвестирам повече, отколкото мога да си позволя да загубя. Никога не бих ликвидирал останалите си сделки, за да поддържам нефтен кладенец.

— Въпреки това спадът в цената на петрола сигурно е довел до съществени финансови загуби. Това не ви ли разтревожи?

Той поклати глава.

— Печелил съм и съм губил много сделки, повече от броя на годините ви, млада госпожице. Наистина нямам нищо против да бъда разорен. Да си богат е много забавно, но да си разорен е по-съблазнително. Има си своите предизвикателства.

— Сара Джоу — продължи след малко замислено, — не е съгласна с това мое мнение, разбира се. Тя обича сигурността, която идва от пари, събиращи прах в мазето. Никога не съм се докосвал до нейните нари или до наследството на Джуниър. Обещах й, че никога няма да го направя.

Темата за наследството беше чужда за Алекс. Тя дори не можеше да си представи това. Мърл Греъм я беше отгледала със заплатата си от телефонната компания, а след това с пенсията, която получаваше. Оценките й в университета бяха достатъчно високи, за да получава стипендия, но освен това тя работеше допълнително след лекциите, за да има пари за дрехи и храна.

Държавната работа не можеше да й осигури голям лукс. Седмици наред се бори със съвестта си, преди да си купи кожено палто, когато се дипломира. Това беше едно от малкото екстравагантни неща, които си беше позволявала някога.