Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 36

— Но аз помня — продължи Джуниър замечтано, — като че ли беше вчера. Постлахме едно одеяло под мескитовите дървета. Лууп беше опаковала храна за из път и след като я изядохме, се проснахме по гръб на тревата. Селина беше между Рийд и мен. Гледахме небето през клоните на дърветата. Те хвърляха рехава сянка. От слънцето и пълните кореми ни се приспа. Наблюдавахме мишеловки, които обикаляха наоколо, и ни се искаше да ги преследваме, за да разберем какво ще стане, но ни мързеше. Просто лежахме и разговаряхме за това какви ще станем, когато пораснем. Аз казах, че искам да стана плейбой и да скитам по света. Рийд каза, че ако го направя, тогава той ще купи на едро стока от компания, произвеждаща презервативи, и ще забогатее от търговия. Не го интересуваше какво ще прави, след като стане богат. Това, което искаше Селина, беше да стане съпруга — той спря за миг и сведе поглед към ръцете си — съпруга на Рийд.

Алекс се сепна.

— Говорим за Рийд — каза Енгъс, — а мисля, че чух гласа му.

Глава VIII

Икономката на семейство Минтън, Лууп, придружи Рийд до всекидневната. Алекс се обърна точно навреме, за да го види, когато влизаше през порталната врата. Казаното от Джуниър я беше зашеметило.

Беше чувала от баба си, че Рийд и Селина били приятели в гимназията. Снимката, на която той я беше прегърнал, също потвърждаваше това, но Алекс не бе подозирала, че майка й е искала да се омъжи за него. Усети, че изражението на лицето й е издало нейното изумление.

Рийд хвърли един поглед в стаята.

— Обстановката не е ли много задушевна?

— Здравей, Рийд — каза Джуниър от мястото си близо до Алекс, което изведнъж й се стори доста фамилиарно, без да може да си обясни защо. — Какво те води насам? Искаш ли нещо за пиене?

— Хайде, влизай — покани го Енгъс.

Сара Джоу се направи, че не го забелязва. Това озадачи Алекс, тъй като знаеше, че някога той е живял у тях като член на семейството.

Рийд остави якето и шапката си на един стол и се доближи до бара, за да поеме питието, което Енгъс вече му беше налял.

— Дойдох да видя моята кобила. Как е?

— Чудесно — отговори Енгъс.

— Добре.

Настъпи напрегната тишина, в която всички отпиваха от чашите си. Накрая Енгъс попита:

— Има ли нещо друго, Рийд?

— Той дойде тук, за да ви предупреди какво да ми кажете — обади се Алекс. — Направи същото днес следобед, когато бях при съдията Уолис.

— Когато някой ми задава въпроси, обичам да му отговарям лично — рязко каза шерифът. След това изпи остатъка в чашата си и я остави на масата. — Ще се видим по-късно. Благодаря за пиенето.

Той излезе от стаята, като спря само за момент да си вземе якето и шапката.

Учудващо, но Сара Джоу беше първата, която наруши тишината, след като Рийд затръшна външната врата.

— Забелязвам, че обноските му изобщо не са се променили.

— Познаваш добре Рийд, мамо — каза Джуниър и небрежно повдигна рамене. — Искаш ли още една чаша вино?

— Ако обичаш…

— Пийнете по още едно заедно — каза Енгъс на Джуниър и Сара Джоу. — Искам да поговоря с Алекс насаме. Ако искате, вземете си чашата — предложи й той.