Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 39

— Имате ли достатъчно капитал, за да финансирате пистата за надбягвания? — попита тя, връщайки се на темата.

— Лично аз — не.

— Имате пред вид предприятията Минтън ли?

— Не само тях. Ние формирахме група инвеститори — отделни фирми и търговци, — които биха имали печалба от построяването на писта тук — той седна на стола, тапициран с червена кожа, и й посочи друг стол. — По време на бързото покачване на цената на петрола всеки се чувстваше богат. Хората отново жадуват за това.

— Едва ли преценката за населението на Пърсел би била ласкава — група кръвожадни сребролюбци, които чакат да излапат парите от конните състезания.

— Те не са алчни — отговори Енгъс. — Всеки справедливо ще получи своя дял, като се започне от главните инвеститори и се стигне до момчето, което държи най-близката бензиностанция на самообслужване. Това далеч не означава само лична изгода. Помислете за училищата, болниците и обществените сгради, които биха могли да се построят в града от данъчните приходи.

Той се наведе и сви ръката си в юмрук, сякаш искаше да хване нещо.

— Ето защо тази писта е толкова важна. Тя би изправила Пърсел отново на крака.

Сините му очи блестяха от ентусиазъм.

— Е, какво ще кажете? — попита напрегнато.

— Не съм малоумна, господин Минтън, простете — Енгъс — поправи се тя. — Осъзнавам какво би означавала пистата за икономиката на града.

— Тогава защо не се откажете от вашето абсурдно разследване?

— Не го намирам за абсурдно — отвърна му остро.

Енгъс разсеяно почеса бузата си.

— Как можете да допуснете, че аз съм убил майка ви? Тя беше една от най-добрите приятелки на Джуниър. Идваше вкъщи почти всеки ден. Не толкова често, след като се омъжи, разбира се. Не бих посмял да я докосна с пръст, ако това щеше да й причини болка.

Алекс искаше да му повярва. Въпреки факта, че го подозираше в криминално престъпление, все пак му се възхищаваше. От всичко, което беше чела и разбрала от разговора, знаеше, че започвайки от нула, беше създал цяла империя. Грубостта му беше дори привлекателна. Говореше убедително, но тя не можеше да си позволи колоритната му личност да й окаже давление. Уважението й към него не беше по-силно от необходимостта да разбере как тя — едно невинно бебе — е могла да даде повод на някого да убие майка й.

— Не мога да се откажа от разследването — каза тя. — Дори и да исках, Нат Честейн…

— Слушайте — прекъсна я Енгъс. — Просто идете при него и му кажете, че сте направила грешка. Гарантирам ви, че до утре сутрин Нат дори няма да си спомня за какво сте идвала тук.

— Не бих могла да го направя…

— Добре, тогава оставете Нат на мен.

— Енгъс! — извика тя високо. — Не ме разбрахте правилно.

Когато се убеди, че я слуша внимателно, продължи:

— Вярвам, че делото по убийството на майка ми не е било разгледано както трябва, така, както вие гледате на вашата писта за надбягвания. Възнамерявам да оправя нередностите.

— Дори и ако бъдещето на един цял град виси на косъм?

— Хайде — запротестира Алекс, — ще изкарате, че отнемам залъка на гладуващи деца.