Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 37

Тя стана и го последва по коридора. Влязоха в една приемна и Алекс с любопитство се огледа около себе си.

Стените бяха облепени с червеникави тапети и по тях бяха окачени снимки от конни надбягвания в рамки. Масивен испански полилей висеше застрашително над главите им. Мебелите бяха тъмни и обемисти.

— Стилно, като цялата къща — каза самодоволно Енгъс, забелязвайки, че оглежда обстановката.

— Наистина — излъга тя.

— Проектирах я и я построих сам, докато Джуниър беше пеленаче.

Не беше необходимо да й го казва. Алекс знаеше, че не само е построил къщата, но и я е мебелирал сам. Нищо в нея не напомняше за Сара Джоу. Несъмнено тя е одобрила, защото не е имала друг избор.

Къщата беше ужасно грозна и подредена с такъв лош вкус, че имаше свое специфично излъчване, подобно на това на стопанина й.

— Преди да я построя, Сара Джоу и аз живеехме в една войнишка барака, през стените, на която се процеждаше дневната светлина. През зимата едва не замръзвахме от студ, а през лятото се събуждахме с един пръст пепел върху завивките.

Първоначалното чувство на Алекс към госпожа Минтън беше на неприязън. Тя изглеждаше влюбена в себе си. Съчувстваше обаче на младата Сара Джоу, която подобно на екзотично цвете бе откъсната от една изтънчена и културна среда, за да бъде присадена на друго сурово и негостоприемно място, където е била напълно прекършена. Тя никога не е успяла да се приспособи тук и за Алекс си оставаше загадка защо двамата са мислели, че това е възможно.

Енгъс вървеше пред Алекс и я въведе в един кабинет, облицован с ламперия, който изглеждаше още по-грубоват в сравнение с другите части на къщата. По стените бяха закачени глави на лосове и елени. Останалото пространство беше запълнено със снимки от конни надбягвания. На тях бяха закачени знаменца с имената на победителите в надбягванията за цялата страна. Някои бяха сравнително нови, а други вече избелели от годините.

Имаше и няколко пушки. В единия ъгъл се виждаше поставка с флага на щата. Текстът под една карикатура, поставена в рамка, гласеше: „Въпреки че вървя през долината на сенките на мъртвите, не се страхувам от дявола…, защото аз съм най-подлият кучи син в долината.“

Когато влязоха в стаята, той й посочи ъгъла.

— Елате тук. Искам да ви покажа нещо.

Тя го последва до една маса, покрита с кувертюра, която Енгъс дръпна.

— Боже мой!

Това беше архитектурен макет на писта за надбягвания. Всеки детайл беше изработен подробно — от маркираните с различни цветове места за зрителите до подвижната входна врата и диагоналните ивици, обозначаващи местата за паркиране.

— Околностите на Пърсел — похвали се Енгъс като мъж, който току-що е станал баща. — Разбирам, че постъпвате така, както смятате за редно, Алекс, и ви уважавам за това — изражението на лицето му стана войнствено, — но не осъзнавате какво може да ми струва вашето разследване.

Алекс отбранително сви рамене.

— Защо не ми кажете тогава?

Без да чака друга подкана, Енгъс се впусна в подробни обяснения за това как ще построи пистата и изреди някои нейни характерни особености. Не пропусна нито един детайл. Целият комплекс трябваше да бъде първокласен — от конюшните до стаите за почивка на дамите.