Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 40

— Не чак това, но все пак…

— Моето бъдеще също виси на косъм. Не мога да продължа нормално живота си, ако делото не се реши както трябва.

— Да, но…

— Хей, вие двамата, времето ви изтече! — Джуниър отвори вратата. — Имам страхотна идея, Алекс. Защо не останете за вечеря?

— По дяволите, Джуниър! — изкрещя Енгъс, удряйки с юмрук по облегалката на стола. — Не можеш ли да разпознаеш кога водя делови разговор? С Алекс обсъждаме сериозни неща. Никога повече не ме прекъсвай в подобни случаи. Запомни това!

Джуниър видимо се обиди.

— Не знаех, че разговорът ви е толкова сериозен.

— А би трябвало да се досетиш, нали? За бога, ние…

— Енгъс, моля ви, всичко е наред — каза Алекс бързо. — Наистина се радвам, че Джуниър ни прекъсна. Едва сега забелязах, че вече с доста късно и трябва да си тръгвам.

Не можеше да понесе един баща да обижда сина си — вече зрял мъж, още повече в присъствието на дама. Почувства се неловко и заради двамата.

Макар че на пръв поглед Енгъс изглеждаше тих и уравновесен, всъщност характерът му беше избухлив. Алекс току-що бе станала свидетел на това, колко малко му трябва, за да се ядоса и избухне.

— Ще почакам навън — каза Джуниър с пресилена усмивка.

Алекс подаде ръка на Енгъс за сбогом.

— Благодаря, че ми показахте макета. Не съм променила решението си, но някои неща ми се изясниха. Ще ги имам предвид, когато водя следствието.

— Знаете добре, че можете да ни вярвате. Ние не сме убийци.

Джуниър я изпрати до външната врата и задържа палтото й, докато го облече.

— Ще поддържам връзка с вас, Джуниър.

— Надявам се — каза той и като се наведе, хвана ръката й и я целуна. След това обърна дланта й и също я целуна.

Тя бързо я отдръпна.

— С всяка жена ли флиртувате по този начин?

— Почти — лицето му се разтегли в обезоръжаваща усмивка. — Обидихте ли се?

— Ни най-малко.

Джуниър се изсмя по-силно, с което искаше да покаже, че не е убеден в това. Алекс каза още веднъж довиждане и излезе навън.

В колата беше студено. Започна да трепери. Докато извиваше по алеята, заразглежда сградите от едната й страна. Повечето бяха конюшни. Вътре в една от тях мъждукаше слаба светлина. Блейзърът на Рийд беше паркиран пред вратата. Поддавайки се на внезапен импулс, Алекс спря до него и слезе.

Спалнята на Сара Джоу в къщата в Тексас беше копие на спалнята й в Кентъки, включително копринените връзки на пердетата. Когато построиха къщата, тя се съгласи Енгъс да пренесе тежките тъмни мебели и ловните си трофеи в своя кабинет, но категорично отказа да подреди спалнята по негов вкус.

— Мамо, мога ли да вляза? — След нерешително почукване Джуниър отвори вратата на спалнята й.

— Да, скъпи! — Сара Джоу се усмихна, явно доволна от посещението на сина си.

Джуниър я намери облегната на купчината атлазени възглавници, облечена в дантелена нощница, ухаеща на скъп крем за лице. Тя четеше биографията на някакъв чуждестранен политик, за когото никога не беше чувал. Не беше чувал дори държавата, която представляваше. Вероятно никой друг, освен майка му не я знаеше.

Тя си свали очилата за четене, остави книгата настрани и потупа атлазената завивка. Джуниър отказа да седне, поклащайки отрицателно глава. Остана прав до ръба на леглото с ръце в джобовете, където подрънкваха монети. Майка му ненавиждаше този негов навик. Доста отдавна беше престанал да целува майка си за лека нощ, но Сара Джоу продължаваше да очаква това. Ако сега не го направеше, щеше да я нарани.