Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 28

— Тя е ходила при Джо, така ли?

— Да. Явно не си губи времето напразно. Джо страхотно се с уплашил. Опасява се, че безупречната му кариера като съдия ще отиде по дяволите.

— Какво иска от него Александра?

— Питала го е защо е избързал с разпита на Гууни Бъд и е издал решение, че не е в състояние да се яви на съдебен процес. Рийд се е появил точно навреме, което е много мило от негова страна.

— Рийд?

— Винаги се появява, където трябва, нали?

Енгъс свали ботушите си и ги пусна до облегалката на стола. Те паднаха на пода с трясък. Имаше подагра и големият пръст на крака го болеше. Направи му масаж и погледна към сина си.

— Какво мислиш за момичето?

— Съгласен съм с Джо. Тя представлява заплаха. Мисли, че един от нас е убил Селина, и е решила непременно да разбере кой.

— Аз също съм изненадан от това.

— Разбира се, тя няма никакви улики против нас.

— Така е.

— Много е дръзка — каза Джуниър и погледна баща си внимателно.

— Прекалено.

— А какво ще кажеш за външния й вид?

Бащата и синът се изсмяха цинично.

— Да, тя изглежда добре — каза Енгъс. — И майка й не беше лоша.

— Не, не беше — усмивката на Джуниър посърна.

— Все още ти липсва, нали?

— Понякога.

Енгъс въздъхна.

— Не мисля, че можеш да загубиш близък приятел и това да не ти се отрази след време. Иначе не би било човешко. Но е глупаво от твоя страна да скърбиш за жена, която е мъртва от толкова години.

— Едва ли е скръб — каза Джуниър. — От деня, в който разбрах как се действа с това — каза той, докосвайки с ръка подутината на панталона си, — то не е бездействало за дълго.

— Нямах предвид това — намръщи се баща му. — Говоря за твоя живот. Постигна ли нещо? Дълго след смъртта на Селина беше разстроен. Трябваше ти известно време, за да се съвземеш. Това не можах да разбера.

Той издърпа табуретката и седна, сочейки с пръст към Джуниър.

— Но ти се отпусна, момче, и оттогава не работиш с всички сили. Погледни Рийд. Той също понесе трудно смъртта на Селина, но все пак я превъзмогна.

— Откъде знаеш, че я е превъзмогнал?

— Виждал ли си го някога унил?

— Аз съм този, който се жени три пъти, а не Рийд.

— Гордееш ли се с това? — изкрещя Енгъс ядосан. — Рийд постигна нещо в тоя живот. Направи кариера.

— Кариера? — прекъсна го Джуниър презрително. — Едва ли човек може да се гордее с това, че е шериф на област като нашата. Шибана работа.

— Ти какво смяташ за кариера тогава? Да преспиш с всички жени в областта, преди да умреш ли?

— Аз си гледам добре работата тук — направи опит да отклони темата синът му. — Прекарах цялата сутрин на телефона и разговарях с онзи търговец на коне от Кентъки. Той почти склони да купи жребеца от Артфул Доджър за повече нари.

— И какво точно каза?

— Че ще помисли сериозно върху предложението ми.

Енгъс стана от стола и изръмжа одобрително.

— Това е страхотна новина, синко. Онзи мъж е кучи син, друг като него едва ли някога съм виждал. Храни конете си с хайвер и други подобни неща, когато победят.

Потупа Джуниър по гърба и разроши косата му, сякаш беше на три, а не на четиридесет и три години.