Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 27

Всичко, което печелеше, биваше бързо изхарчвано за пиене и хазарт. Работеше във фермата на Минтън почти тридесет години и това изненадваше всички. Енгъс търпеше постоянното му пиянство. Този път обаче беше прекалил.

— Енг… Енгъс — ръката на стареца трепереше, — знам какво ще кажеш. Аз… направих голяма глупост, но се заклевам в Бога, че не беше нарочно! Знаеш, че в тъмното всички котки изглеждат еднакви, да пукна, ако това не важи и за конете! — „Особено, ако си на четири уискита“ — каза си наум и се усмихна.

Енгъс забеляза няколкото зъба, останали в устата му, почернели и полуразрушени. Не му беше до шеги.

— Грешиш, Пейсти. Не исках да кажа това. Ти си уволнен.

Джуниър скочи от стола си.

— Татко!

Баща му го изгледа строго, което означаваше да не се меси повече.

Лицето на Пейсти стана бледо.

— Не можеш да направиш това, Енгъс! Аз работя тук повече от тридесет години.

— Ще получиш обезщетение за прекратяване на трудов договор, и то далеч по-добро от това, което заслужаваш.

— Но… по…

— Оставил си жребчето в малкото заградено място до конюшнята заедно с десет млади кобили. Какво щеше да стане, ако то беше яхнало някоя от тях? Онази кобила от Аржентина също е била там. Имаш ли представа колко струва този кон, Пейсти? Над половин милион! Ако се беше наранила или родила преждевременно заради твоето невнимание? — каза Енгъс на един дъх. — Боже мой, не искам дори да си представя каква каша можеше да забъркаш! Ако Сам не беше забелязал жребчето, аз щях да загубя милиони и репутацията на тази ферма щеше да отиде по дяволите.

Пейсти преглътна трудно.

— Дай ми още един шанс, Енгъс. Кълна ти се…

— Чувал съм това и преди. Вземай си нещата, освободи леглото и намини към края на седмицата през офиса. Ще наредя на счетоводителя да ти изчисли обезщетението.

— Енгъс…

— Довиждане и на добър път, Пейсти.

Старият каубой погледна тъжно към Джуниър, но предварително знаеше, че няма да получи помощ от него. Джуниър наведе очи. Накрая Пейсти напусна стаята, оставяйки следи от кал след себе си.

Когато чуха да се затваря външната врата, Джуниър стана и тръгна към вградения в шкафовете хладилник.

— Не очаквах, че ще го изхвърлиш — каза той сърдито.

— Не беше необходимо да ти казвам.

Джуниър донесе бира на баща си и отвори една за себе си.

— Трябваше ли да го уволняваш? Не можеше ли да поговориш с него за отговорността, която носи, или да му намалиш заплатата? За Бога, татко, какво ще прави стар човек като него сега?

— Да е мислил за това, преди да пусне жребчето в пасището. Хайде, стига толкова. На мен също не ми е приятно, че трябваше да го уволня. Той работи тук от дълго време.

— Направил е грешка.

— По-лошо! Хванали са го! — изкрещя Енгъс. — Ако искаш да вършиш тази работа, момчето ми, трябва да си много твърд. Знаеш, че невинаги е приятна. Има и други неща, освен да водиш клиенти на приеми и да флиртуваш с техните съпруги и дъщери. — Отпи от бирата си. — Сега нека поговорим за дъщерята на Селина.

Джуниър се отказа да обсъжда наказанието на Пейсти, въпреки че не беше съгласен с баща си, отпусна се на един стол и отпи от бутилката.