Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 26

Алекс благоразумно реши, че е време да се оттегли и премисли чутото. Благодари на съдията, като не му даде възможност да й отправи никакви възражения, и напусна кабинета. Шерифът я последва навън. Когато напуснаха чакалнята, тя се извърна с лице към него.

— Отсега нататък ще ви бъда много благодарна, ако не се намесвате, когато разпитвам някого.

— Това ли правех наистина? — попита невинно той.

— Много добре знаете, че е така. Никога не съм чувала толкова неубедително, пресилено и изсмукано от пръстите обяснение за убийство през живота си. И бих направила на пух и прах всеки адвокат, който се опита да защитава клиент с подобно обяснение.

— Това е забавно.

— Наистина ли?

— Да — Рийд отново се усмихна лукаво. — Любопитен съм да видя как толкова крехко и нежно създание като вас би схрускало някого. По-скоро си представям обратното.

Кръвта нахлу в главата й. Приписа това на оскърблението.

— Не приемате ли думите ми сериозно, господин Ламбърт?

Безочливата му усмивка стана по-широка.

— Напротив, госпожице следовател — прошепна пламенно. — Абсолютно сериозен съм.

Глава V

— Успокой се, Джо.

Енгъс Минтън се беше облегнал на облегалката на тапицирания с червена кожа стол. Той обичаше този стол, докато съпругата му Сара Джоу го ненавиждаше.

Зърна сина си, стоящ пред вратата на кабинета, и му махна с ръка да влезе вътре.

— Джо Уолис е доста объркан.

— Чуй, Джо, правиш прибързани заключения и напразно се безпокоиш — каза Джуниър през мундщука на лулата си. — Тя просто си върши работата. Все пак майка й е била убита. Фактът, че е получила такова добро място на следовател в областната прокуратура й дава самочувствие. Знаеш как се борят за кариерата си младите жени днес.

Съдията се заслуша за момент. Енгъс отново повтори:

— По дяволите, Джо! Успокой се, чуваш ли? Просто си дръж устата затворена и всичко ще отмине. Остави дъщерята на Селина на нас — посочи с глава към Джуниър. — Ще се върне в Остин след няколко седмици с подвита между красивите си крака опашка и ще каже на шефа си, че се е провалила. Ние ще получим нашето разрешително за хазарт, пистата ще бъде построена навреме, ти ще се пенсионираш с безупречно досие и догодина по същото време ще седим, ще си пийваме и ще си спомняме с насмешка за сегашните неприятности.

След като се сбогува със съдията, Енгъс тикна портативния телефон настрани.

— Боже мой, какъв песимист. Ако само можеше да го чуе дъщерята на Селина, би го сразила. Ще ми донесеш ли една бира?

— Пейсти е в приемната и чака да го приемеш.

Тази новина с нищо не подобри лошото настроение на Минтън-старши.

— По дяволите. Ужасен ден. Кажи му да влезе.

— Не бъди много суров с него. Той целият трепери.

— Така му се пада за това, което е направил — изсумтя баща му.

Джуниър се върна след няколко секунди. Пейсти Хикъм се влачеше след него с наведена глава, разкаян, със смачкана каубойска шапка в ръка. Прякорът му бе дошъл оттам, че като малък бе излапал наведнъж 4 фунта пастет.

Истинското му име отдавна бе забравено. Това се случило още когато бил в основното училище, защото Пейсти не бе успял да стигне до девети клас.