Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 25

— Благодаря, господин Уолис — каза Алекс, кипнала от гняв, — но аз познавам законите. Онова, което не знам, е защо сте издал присъдата толкова бързо?

— Преценил съм, че не е било необходимо отлагане — отговори съдията, явно по-спокоен от присъствието на Рийд. — Казах ви вече, че повечето от хората в града едва понасяха Хикс. Майка ви се отнасяше добре с него и той беше привързан към нея по свой начин. Сигурен съм, че много й е досаждал, тъй като постоянно я следваше като кученце. Прав ли съм, Рийд?

Шерифът кимна:

— Селина не позволяваше на никого да го напада, когато тя беше наоколо. Понякога той й подаряваше разни неща от рода на бобени зърна, консервни кутии, камъчета и тем подобни боклуци. Тя винаги му благодареше, сякаш й беше подарил скъпоценни камъни.

— Мисля, че Гууни Бъд приемаше погрешно нейната любезност — каза съдията Уолис. — Последвал я е в конюшнята на фермата на семейство Минтън онази нощ и се с опитал със сила да изрази своите чувства към нея.

— Направил е опит да я изнасили ли? — попита рязко Алекс.

— Да — отговори той. — И когато тя го е отблъснала, не е могъл да понесе отказа й и…

— И я намушкал тридесет пъти — допълни Алекс.

— Принуждавате ме да бъда вулгарен, госпожице Гейдър — погледна я укорително съдията.

Алекс кръстоса крака. Чорапогащникът й издаде лек скриптящ звук, който привлече вниманието на шерифа. Тя улови погледа, който той й отправи, по-точно към подгъва на полата й, но се престори, че не забелязва нищо. Продължи да задава въпроси на Уолис.

— Искам да разбера друго нещо. Вие твърдите, че убийството не е извършено умишлено, а в резултат на незадоволена страст?

— Както казах, това е само едно предположение.

— Добре, нека приемем, че е било така. Ако Бъди Хикс е действал, подтикван от моментна провокация, необуздан порив, неконтролируема страст, не би ли използвал тогава вила, грапа или нещо подобно, което му е било под ръка? Какво е правил в конюшнята със скалпел, ако не е имал намерение да я убива, когато е влязъл там?

— Много просто — каза Рийд. Алекс го погледна язвително. — Една кобила беше родила същия този ден. Раждането беше трудно и ние се бяхме обадили на ветеринарния лекар за помощ.

— Как? Трябвало ли е да прави епизиотомия? — попита тя.

— Не. Накрая успяхме да издърпаме жребчето, но чантата на доктор Колинс беше там. Скалпелът е могъл да падне от нея. Разбира се, това са само догадки, но е логично да предположим, че Гууни Бъд го е видял и го е взел.

— Това е много условно предположение, господин Ламбърт.

— Не съвсем. Както вече ви казах, Гууни Бъд събираше неща от този род.

— Той е прав, госпожице Гейдър — побърза да го защити съдията Уолис. — Питайте, когото искате. Нещо така лъскаво като хирургически инструмент не би могло да не привлече вниманието му в момента, когато е влязъл в конюшнята.

— Той бил ли е в конюшнята през деня? — попита тя Рийд.

— Да. През целия ден имаше много хора, които влизаха и излизаха. Гууни Бъд беше един от тях.