Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 24

— До нощта, когато уби майка ви, искам да кажа.

— Никой не го е осъдил за това.

— Така е — каза съдията с огромно огорчение. Направи опит да избегне погледа й, за да събере мислите си. — Сметнах, че заключенията на двама психиатри ще бъдат достатъчни в този случай.

— Несъмнено бих се съгласила с вас, ако заключенията не бяха толкова противоречиви.

— Или ако жертвата на престъплението не беше майка ви! — избухна внезапно съдията.

— Няма да обърна внимание на забележката ви — каза тя ледено.

— Добре, а не е ли тази причината за всичко? Или по някаква неизвестна причина искате да поставите под съмнение моята компетентност и да подкопаете реномето ми, градено тридесет и повече години?

— Ако няма какво да криете, не бива да се тревожите за това, че ще ви задам няколко въпроса, нали?

— Продължавайте — каза той неохотно.

— Двамата назначени от съда психиатри не са се споразумели за психичното състояние на господин Хикс през нощта на убийството на майка ми. Това е първото нещо, което ме заинтригува. След като областния прокурор Харпър обърна внимание на този факт, той се съгласи делото да бъде преразгледано. Единият психиатър е бил твърдо убеден, че Хикс не е в състояние да извърши такъв акт на насилие. Другият е казал, че е могъл. Защо не потърсихте трети психиатър, който да разреши спора?

— Не беше необходимо.

— Не съм съгласна с вас — тя спря за миг и го изгледа продължително. — Вие сте били партньори по голф с лекаря, чието заключение сте приел за меродавно. Другият психиатър не е бил от града. Това с бил първият и последен път, когато той се е явявал в съда тук като вещо лице.

Лицето на съдията Уолис почервеня от гняв.

— Ако се съмнявате в обективността ми, тогава ви предлагам да се консултирате със самите лекари, госпожице Гейдър!

— Опитах вече, но за съжаление и двамата са покойници — срещна враждебния му поглед хладнокръвно. — Консултирах се обаче с последния лекуващ лекар на господин Хикс. Той заяви, че сте осъдили този човек несправедливо и ми даде писмена клетвена декларация в потвърждение на това.

— Госпожице Гейдър…

Съдията се изправи на стола си и силно удари по бюрото. Беше ядосан и се чувстваше беззащитен и уязвим. Лекото почукване на вратата сякаш му бе изпратено от Бога.

— Да?

Шериф Ламбърт влезе с бавна походка.

— Рийд! — Алекс не би се учудила, ако Уолис се беше втурнал към него и го беше прегърнал. Изглеждаше толкова радостен, че го вижда. — Влизай!

— Госпожа Линекоум ми каза, че не трябва да ви безпокоя, но когато разбрах кой е при вас, успях да я убедя, че мога да бъда полезен.

— На кого? — попита Алекс язвително.

Рийд пристъпи бавно напред към един стол до нейния, седна и я погледна настойчиво.

— На този, който има нужда от помощ.

Алекс реши да пренебрегне двусмислеността в думите му. Надяваше се, че бързо ще преодолее промяната в цвета на лицето си. Отново насочи вниманието си към съдията.

— Госпожица Гейдър се интересува защо съм постановил, че господин Хикс не е бил в състояние да се яви на съдебен процес. Тъй като не го е познавала, тя не може да прецени, че Бъди не би могъл да разбере обвиненията, които щяха да му бъдат отправени, и нямаше да може да се защити.