Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 23

Когато Алекс вдигна глава, сноп слънчеви лъчи, идващи от прозорците, освети тъмната й коса. Яката на коженото палто, вдигната до бузите й, придоби цвят на свежи узрели праскови. Стейси имаше подобно палто, но на светлината променяше цвета си в пепелив.

— Мога ли да поговоря насаме с вас в кабинета ви? — попита тя учтиво.

Той погледна ръчния си часовник, без да има нужда.

— Боя се, че не. Всъщност само се отбих, за да взема пощата. Имам уговорена среща извън офиса за следобед.

Госпожица Линекоум гледаше учудена, абсолютно сигурна, че той лъже.

Алекс помисли малко и каза:

— Не обичам да настоявам, но трябва да поговорим. Много е важно и с нетърпение очаквам да започна разследването колкото с възможно по-скоро. Преди да започна каквото и да е, трябва да проверя достоверността на някои факти. Няма да ви отнема много време — в ъгълчетата на устните й се появи усмивка. — Убедена съм, че вашето съдействие ще бъде оценено в моята кантора в Остин.

Съдията Уолис не беше глупав, Алекс също. Тя не можеше да му издейства повишение в службата, но можеше да го злепостави пред областния прокурор в Травис, който се срещаше с влиятелни личности в Конгреса.

— Много добре. Влезте, моля.

Той свали палтото си, помоли госпожа Линекоум да не го свързва с никого за известно време и последва Алекс в кабинета.

— Заповядайте, седнете.

— Благодаря.

Стомахът му пареше отвътре. Беше изпил два антиацида на път към съда, но това не му помогна. Алекс ни най-малко не изглеждаше притеснена. Седна от другата страна на бюрото и грациозно свали палтото си.

— Да започваме, госпожице Гейдър — каза той деловито. — Какво искате да знаете?

Алекс отвори куфарчето си и извади цял куп документи. Съдията простена вътрешно.

— Четох препис от разпита на Бъди Хикс и имам няколко въпроса във връзка с него.

— Например?

— Какво ви накара да направите прибързано заключение?

— Извинете, повторете, ако обичате.

— Бъди Хикс с бил обвинен в извършване на убийство първа степен и е задържан в участъка на Пърсел без право на гаранция. Разпитът е извършен три дни по-късно.

— И какво от това?

— Не е ли бил твърде кратък този срок, за да се съберат достатъчно доказателства?

Съдията се облегна на тапицирания с кожа стол — подарък от Стейси — като се надяваше да впечатли младата следователка с хладнокръвното си държание.

— Навярно графикът на съдебните дела е бил много натоварен и е трябвало да действам бързо. Не помня. Това беше преди двадесет и пет години.

Тя сведе поглед към папката, която беше в скута й.

— Само двама психиатри са прегледали господин Хикс.

— Психичното му заболяване беше очевидно, госпожице Гейдър.

— Знаете, че по закон не е достатъчно.

— Той беше идиотът на града, меко казано. Не бих искал да прозвучи грубо, но това беше истината. Хората го търпяха. Минаваха покрай него и се правеха, че не го виждат, ако разбирате какво имам предвид. Той беше безобиден…

— Безобиден ли?

Отново се беше изпуснал!