Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 22

— Същото бих казала и аз — отговори Стейси. — Ти нямаше друга възможност, освен да изпратиш Гууни Бъд в приюта.

— Проверявах медицинските протоколи всяка година и вземах показания от лекуващите лекари. Знаеш, че не ми беше лесно. Това е една от най-добрите болници в щата.

— Татко, никой не те упреква. Боже мой, ако някой се съмнява, трябва да погледне досието ти като съдия. Повече от тридесет години репутацията ти е безупречна.

Той прокара ръка през оредялата си коса.

— Точно затова тази работа не ми харесва. Може би трябва да се оттегля по-рано, а не да чакам до следващото лято, за да го сторя.

— Няма да правиш нищо подобно. Ще стоиш дотогава, докато трябва, и няма да се оттегляш нито ден преди това. Някаква си новоизлюпена следователка не може да те изгони.

Очите на Стейси издаваха безпокойството й.

— Енгъс каза ли как… как изглежда момичето на Селина? Прилича ли на нея?

— До известна степен — отвърна съдията и се запъти към външната врата. Преди да излезе, промърмори със съжаление: — Енгъс каза, че дори била по-хубава от майка си.

Стейси седна на дивана и остана неподвижна дълго време, след като съдията излезе. Гледаше втренчено пространството пред себе си и напълно забрави за чиниите от обяда, които стояха в мивката.

— Здравейте, съдия Уолис. Казвам се Алекс Гейдър. Приятно ми е да се запозная с вас.

Представянето беше излишно. Знаеше коя е още в момента, когато пристъпи прага на офиса си. Госпожа Линекоум, секретарката му, кимна с глава към един стол в другия край на стаята. Жената беше млада — около двадесет и петгодишна, ако изчисленията му бяха точни. Стоеше с гордо изправена глава, самоуверена и с достойнство. Тези качества беше наследила от майка си.

Не познаваше Селина лично, но знаеше всичко за нея от Стейси. Момичетата бяха съученички през всичките единадесет години в тукашното училище. Дори да пренебрегнеше ревността на Стейси, типична за юношеските години, той не можеше да има ласкаво отношение към момиче, за което знаеше, че е красиво, харесвано и което въртеше всички момчета в класа на малкия си пръст, включително и единствените две от тях, които наистина заслужаваха внимание — Джуниър Минтън и Рийд Ламбърт.

Доста често сърцето на Стейси бе разбивано заради Селина. Това обстоятелство само по себе си беше достатъчно, за да накара съдията да я презира. И понеже младата дама беше нейна дъщеря, предварително не харесваше и нея.

— Здравейте, госпожице Гейдър.

Съдията Уолис се ръкува с нея, запазвайки благоприличие. Трудно му беше да възприеме тази модерно облечена млада жена за своя колежка. Той предпочиташе следователи, които носеха бели ризи и строги вълнени костюми, а не елегантни тоалети с къси поли и кожени палта. Някои от членовете на адвокатурата излъчваха слаба миризма от дим от пури или от кожените обвивки на томовете в архива, но не и на изтънчен парфюм.

— Областният прокурор Честейн запозна ли ви с причината за моето идване?

— Да. Тази сутрин, но аз я научих от Енгъс още снощи.

Тя наведе глава, сякаш искаше да покаже, че тази информация е интересна и си заслужава да се помисли върху нея. Съдията се упрекна, че неволно се издаде.