Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 21

Възпитанието й беше безупречно, поведението — изискано, а темпераментът й — ведър. Стейси претърпя разочарованията в живота по начин, който заслужаваше възхищение. Всички приемаха, че е щастлива и доволна от съдбата.

Но грешаха.

Съдията Уолис облече палтото си на път към вратата.

— Енгъс ми телефонира снощи.

— Така ли? И какво искаше? — попита Стейси и му вдигна яката на палтото, за да предпази ушите му от вятъра навън.

— Дъщерята на Селина Гейдър е пристигнала вчера.

Стейси за момент застина неподвижно, след това отстъпи крачка назад. Очите им се срещнаха.

— Дъщерята на Селина Гейдър?

— Не помниш ли бебето? Мисля, че се казваше Александра.

— Александра, да — спомням си — повтори тя несигурно. — Тук в Пърсел?

— От вчера. Много е пораснала.

— Защо не ми каза това снощи, когато се прибрах?

— Защото беше късно и вече беше легнала. Знаех, че си уморена и не исках да те безпокоя.

Стейси се обърна и започна да прибира празните обвивки от бонбоните. Баща й имаше лошия навик да ги оставя вътре в бонбониерата.

— Защо трябва да ме тревожи внезапното появяване на дъщерята на Селина?

— Наистина няма особена причина — каза съдията, доволен от това, че не трябва да гледа дъщеря си в очите. — От друга страна, това може да обърка целия град.

Стейси се върна на мястото си. Мачкаше едно целофанче в ръка.

— Защо мислиш така?

Съдията покри устата си с ръка и се оригна.

— Тя е следовател в кантората на областния прокурор в Остин.

— Дъщерята на Селина? — възкликна Стейси.

— Дяволска работа, нали? Кой би предположил, че ще се представи толкова добре и ще се издигне, като се има пред вид, че Мърл Греъм я е отгледала.

— Все още не си ми казал защо е дошла в Пърсел? На посещение ли?

— Страхувам се, че е тук служебно — поклати глава съдията.

— Това има ли нещо общо с разрешителното за хазарт на семейство Минтън?

Той погледна настрани и започна нервно да си играе с едно копче на палтото си.

— Не. Всъщност, тя е получила разрешение от областния прокурор да поднови делото за убийство на майка си.

Сърцето на Стейси сякаш престана да тупти. Дъхът й секна. Тя се опита да се подпре назад, търсейки опора, за да не се сгромоляса.

Преструвайки се, че не забелязва стъписването на дъщеря си, съдията продължи:

— Уредила си среща със семейство Минтън и Рийд Ламбърт чрез Нат Честейн. Според Енгъс, госпожица Гейдър направила това шокиращо съобщение на самата среща, защото е искала да разбере по реакциите им кой от тях тримата е убил майка й.

— Какво? Да не би да е луда?

— Според Енгъс — не. Той каза, че му се сторила доста упорита, много способна и прекалено сериозна.

Стейси полегна на края на дивана и сложи ръка под тила си.

— Как реагира Енгъс?

— Познаваш го. Нищо не може да го стресне. Цялата работа му се струва забавна. Каза, че няма за какво да се безпокои, защото тя не може да представи никакви нови доказателства пред съдебните заседатели, понеже такива не съществуват. Гууни Бъд с виновният. Никой не може да оспори даденото от мен заключение, че мъжът не е бил в състояние да се изправи пред съда.