Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 211

Той се обиди. Лицето му почервеня от яд.

— Вие ли изпратихте тези пари на жена ми?

— Да. От външния й вид и от вида на децата ви помислих, че може да й свършат работа.

— Нямаме нужда от вашите пари!

Нора Гейл се наведе напред и с усмивка на лицето каза тихо на Фъргюс:

— Но не ми ги хвърлихте обратно в лицето, нали?

Той сви устни и каза:

— Никога не отхвърлям дар, който Бог толкова щедро ми дарява.

— Не. Сигурна съм, че няма да го отхвърлите — каза Нора Гейл и сложи две бучки захар в кафето си. — Ето защо искам да сключа една сделка с вас, пастор Пламит.

— Не сключвам сделки с хора, които не вярват в Бога. Дойдох тук като Негов пратеник, за да ви предупредя за Неговия гняв и да чуя вашето признание в…

— Какво ще кажете за една нова църква?

Пламит подскочи от изненада.

— Моля?

Нора Гейл бавно разбърка кафето си.

— Какво ще кажете за една нова църква? Голяма, величествена църква, която би засенчила всички останали в града, дори баптистката — тя спря за миг, колкото да отпие от чашката си. — Виждам, че онемяхте, и приемам това за знак свише.

Отново се усмихна хитро.

— Когато бъде построен хиподрумът в Пърсел, аз ще бъда много богата и уважавана. Ще ви бъде от полза, пасторе, ако приемете моите щедри дарения, които няма да бъдат малки и които ще ви отпускам редовно. След време, когато дойдат да ме интервюират от известни списания и ме обявят за най-богатата бизнес дама, могат да отбележат, че съм много щедра.

— В замяна на църквата, която ще построя за вас — каза тя и се наведе напред, — ще очаквам да си държите устата затворена и да не говорите против хазарта. Бихте могъл да се занимавате с нещо друго. Ако няма за какво да говорите по време на службите в църквата, с удоволствие бих ви осигурила нещо. Знам много грехове, защото всичките съм ги вършила, скъпи.

Той я гледаше със зяпнала уста. Дамата явно бе привлякла вниманието му.

— И тогава няма да бъде необходимо да правите такива изпълнения като във фермата на Минтън преди около седмица. Да — повиши глас и вдигна отрупаната си с пръстени ръка, за да не му позволи да й възрази, — знам, че вие сте го направил. Заради вас е загинал един много скъп кон, а това наистина ме интересува.

Тя присви очи и те заизпускаха искри.

— Ако направите още една такава глупост, аз лично ще ви отнема правото да проповядвате. Имам свои планове и ще се справя с всички, които излизат на пътя ми. Ако имате някакъв проблем и не можете да се справите с него, обадете се. Ако искате да отмъстите на някого, направете го така, че да не ви хванат.

Облегна се назад и повдигна въпросително вежди:

— Е?

— Вие… подхвърлихте много неща, върху които да помисля.

— Не ме разбрахте добре. Искам отговора ви днес. Веднага. Искате ли да имате нова църква, или искате да отидете в затвора? Защото ви е ясно, че ако не отговорите положително на моето предложение, ще се обадя на моя стар приятел Рийд Ламбърт и ще му кажа, че имам свидетел на нападението във фермата на Минтън. Какво избирате, скъпи — амвона или затвора?