Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 212

Фъргюс преглътна трудно. Той се бореше със себе си, с разума си, но това не трая дълго. След малко кимна с глава в знак на съгласие.

— Добре. Щях да забравя нещо — продължи Нора Гейл. — Престанете да се държите със сестра ми като с парцал. Видели са ви да я хокате в кабинета на шерифа миналата вечер. Ако още веднъж чуя подобно нещо, ще ми платите скъпо. Разбрахте ли?

Той въздъхна тежко.

— Ще изпратя Уенда Гейл на един курорт с минерални бани в Далас, където ще остане две седмици, за да си почине и да се отърве от вас за известно време. Да не би да очаквате, че ще привличате хората в църквата с жена, която е потискана от мъжа си? Тази година децата ви ще отидат на лагер. Ще имат нови велосипеди и ръкавици за бейзбол, защото аз не зачитам вашите забрани за никакви игри от този род, а напролет ще ги запиша в някой клуб — тя примигна. — Тяхната леля Нора Гейл ще бъде най-хубавото нещо, което някога им се е случвало в този живот. Приемате ли всичко това, Пламит?

Той отново кимна.

— Добре — каза Нора Гейл и преметна крак върху крак. — Сега, след като изяснихме всичко, иска да поговорим за условията на сделката. Първото дарение ще получите в деня на получаване на разрешителното за строеж на хиподрума, а следващите — на всяко първо число от месеца. Ще теглите сумите от сметката на „НГБ&Ко“. Ще приспадам само данъците — добави с гърлен смях.

След това, обръщайки му гръб, погледна сестра си.

— Уенда Гейл, не чакай, докато те изпратя в Далас. Използвай парите, които ти изпратих, и веднага купи нещо за себе си и някои дрехи за децата. И, за Бога, погрижи се за косата си! Изглежда ужасно.

Уенда през сълзи прошепна:

— Благодаря, благодаря ти.

Нора Гейл посегна да хване ръката на сестра си, но след миг размисли и се отказа от решението си. Вместо това запали цигара. През облак дим каза сърдечно:

— Винаги си добре дошла, скъпа.

Глава XLIV

— Джуниър?

Той се обърна, за да види кой го вика. Беше на бара и пиеше второто си питие от десетина минути насам.

— Добро утро, мамо. Искаш ли водка с доматен сок?

Сара Джоу прекоси стаята и взе бутилката с водка от ръцете му.

— Какво има? — попита тя по-строго от обикновено. — Защо пиеш толкова рано?

— Не е чак толкова рано, като се има предвид кога съм станал.

— Ти излезе сутринта. Чух те, когато тръгна. Къде ходи?

— И аз бих искал да знам къде беше — каза Енгъс, който влезе в стаята. — Трябва да поговоря с теб.

— Позволи ми да отгатна — каза Джуниър е престорено добро настроение, — става дума за съдията Уолис.

— Точно така.

— И за женитбата ми със Стейси.

— Да — отговори Енгъс неохотно.

— Обзалагам се, че ще ми обясниш защо трябваше да се оженя за нея толкова прибързано?

— Беше за твое добро.

— Същото ми каза и преди двадесет и пет години. Това е било сделка, нали? Ти си го заставил да приключи делото по убийството на Селина, като в замяна на това си му обещал, че аз ще се оженя за Стейси. Прав ли съм? Очевидно, да. Алекс предполага същото. Когато е представила хипотезата си на съдията, той се е самоубил.

Сара Джоу закри устата си с длан. Лицето й беше много бледо. Енгъс ядосано сви ръце в юмруци.