Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 209

Джуниър отстъпи назад и дъхът му секна. Опря се на стената, погледна към тавана и се изсмя саркастично. Рийд сложи ръка на рамото му.

— Джуниър, аз…

Той сърдито отстрани ръката на приятеля си.

— Майка й не ти беше достатъчна, нали? Трябваше да имаш и нея.

— Не е това, което си мислиш — каза Рийд бързо.

— Така ли? Тогава ми обясни. Миналата нощ ми каза, че не я желаеш.

— Никога не съм ти казвал подобно нещо.

— Но не ми каза, че е твоя. Побърза да я спечелиш, когато разбра, че я харесвам, нали? Страхуваше се, че ако спи първо с мен, никога няма да ти обърне внимание, защото си по-низш от нея.

— Джуниър, спри! — изкрещя Алекс.

Джуниър дори не я чу. Той беше насочил вниманието си към Рийд.

— Защо винаги се получава така. Рийд? Когато пожелая нещо, ти винаги ми го отнемаш. Като футболните трофеи например — гордостта на баща ми. Ти повече не желаеше Селина, но направи всичко възможно, за да не бъде и моя, нали?

— Млъкни! — извика силно Рийд и пристъпи към него.

Джуниър вдигна ръка.

— Стой далече от мен, чуваш ли? Просто стой настрани.

Затръшна силно вратата след себе си. Трясъкът отекна в цялата къща. Когато шумът от двигателя на ягуара затихна, Рийд се отправи към кухнята.

— Искаш ли кафе?

Алекс беше зашеметена от думите на Джуниър, а реакцията на Рийд направо я шокира. Тя се втурна към кухнята. Кафето всеки миг щеше да изкипи върху котлона, когато го сграбчи за ръката и го накара да се обърне с лице към нея.

— Преди да съм се влюбила безумно в теб, Рийд, има нещо, за което искам да те питам последен път — пое си дълбоко дъх. — Ти ли уби майка ми?

След няколко секунди той отговори:

— Да.

Глава XLIII

Фъргюс Пламит стоеше до леглото на жена си и я гледаше как спи.

— Уенда, събуди се — каза той с леден глас, който би събудил и мъртвец.

Уенда отвори очи и седна в леглото, сънена и объркана.

— Фъргюс, колко е ча… — но когато видя, че той държи в ръцете си пет банкноти от по сто долара, изведнъж всичко й стана ясно.

— Ставай — заповяда й пасторът и излезе от стаята.

Уенда стана от леглото. Цялата трепереше от страх. Тя плахо се приближи до него, като разкаял се грешник.

— Фъргюс, аз… пазех ги за изненада.

— Тихо — изръмжа той. — Докато не ти кажа, няма да говориш, и се моли за спасението на душата си.

Очите му я пронизваха и тя засрамено наведе глава.

— Откъде ги взе?

— Пристигнаха вчера по пощата.

— По пощата?

Тя кимна с глава утвърдително.

— Да. Бяха в онзи плик — посочи плика, който лежеше на масата до чашата му с кафе.

— Защо ги скри от мъжа си, пред когото трябва да бъдеш смирена, съгласно светото писание?

— Аз… — започна тя и спря, като прехапа устни. — Скрих ги, за да ти ги дам като изненада.

Очите му я гледаха подозрително.

— Кой ги е изпратил?

Уенда вдигна глава и го погледна с недоумение.

— Не знам.

Той затвори очи и каза:

— Сатана, заповядвам ти да я освободиш от злия дух, който я е обсебил. Отнеми й езика, който изрича лъжи. Вземи го в името на…

— Не! — изкрещя Уенда. — Не лъжа! Мислех, че са от някой от онези хора, с които говориш по телефона за това, което извършихте във фермата на Минтън.