Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 213

— Това беше най-доброто, което можех да направя за момента. Не можех да позволя по-задълбочено разследване. За да предпазя семейството си и моя бизнес, нямах друг избор, освен да помоля съдията да ми направи тази услуга.

— Стейси знаеше ли за това?

— От мен — не. Съмнявам се дали Джо изобщо й е казал.

— Слава богу — Джуниър се отпусна на един стол. — Татко, ти много добре знаеш, както и аз, че Гууни Бъд беше невинен.

— Не знам такова нещо.

— Хайде, той беше безопасен. Знаеше добре, че не е убил Селина, но позволи да бъде наказан за това. Защо не остави нещата такива, каквито бяха? Сега всички щяхме да сме по-добре.

— Знаеш, че не е така, Джуниър.

— Наистина ли? — той вдигна глава и погледна към родителите си. — Знаеш ли с кого беше в леглото Рийд тази сутрин? С Алекс — отпусна глава на гърдите си. С горчив смях добави: — Дъщерята на Селина! Господи, можете ли да си представите?

— Алекс с прекарала нощта с Рийд? — извика баща му.

Сара Джоу издаде звук на отвращение.

— Това не ме учудва.

— Защо не го предотврати, Джуниър? — попита Енгъс.

Усещайки, че гневът на баща му се усилва, Джуниър изкрещя:

— Опитах се!

— Явно не си бил достатъчно упорит. Трябваше да бъде в твоето легло, а не в неговото.

— Тя е достатъчно голяма и не се нуждае от разрешение от мен, за да спи с някого. Може да го прави, с когото пожелае — Джуниър стана от стола и се отправи към бара.

Сара Джоу му препречи пътя.

— Не ми харесва това момиче. Покварена е като майка си, но ако си я желал, защо позволи на Рийд да я спечели?

— Положението е много по-сериозно, Сара Джоу — каза Енгъс. — Бъдещето ни зависи от Алекс. Надявах се тя да стане част от нашето семейство. Както винаги, Джуниър се провали.

— Не го упреквай, Енгъс.

— Защо не? Той е мой син. Ако искам, ще го критикувам — той въздъхна тежко. — Сега вече е твърде късно, за да се тюхкаме. Трябва да помислим за нещо по-важно от интимния живот на Джуниър. Страхувам се, че ще бъдем прекалено уязвими при едно евентуално разследване.

Той излезе от стаята и затръшна входната врата.

Джуниър стоеше до бара и си наливаше водка от бутилката. Сара Джоу го хвана за ръката, преди да успее да вдигне чашата към устните си.

— Кога ще разбереш, че си толкова добър, колкото и Рийд? Дори по-добър. Отново разочарова баща си. Кога ще направиш нещо, с което да се гордее? Джуниър, скъпи, крайно време е да пораснеш и да поемеш нещата в свои ръце.

Алекс гледаше втренчено Рийд и не можеше да повярва на ушите си. Той спокойно продължи да налива вода в кафеварката. След като свърши, се обърна с лице към нея.

— Изглеждаш така, сякаш си глътнала езика си. Не е ли това, което очакваше да чуеш?

— Вярно ли е? — попита тя с дрезгав глас. — Ти ли я уби?

— Не, Алекс. Не съм я убил аз. Ако съм искал да го направя, щях да го сторя много преди онази нощ, и то с голи ръце. Нямаше да търся скалпел и вероятно не бих допуснал онзи смахнат човек да пострада вместо мен.

Тя пристъпи напред и силно го прегърна.

— Вярвам ти, Рийд.