Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 210

Той рипна от стола като ужилен. Заобиколи масата и се приближи до нея.

— Как се осмеляваш да говориш така? Не съм ли ти казвал, че никога не трябва да споменаваш за това?

— Забравих — каза тя разтреперана. — Помислих, че парите са изпратени от някой, който е оценил това, което направи.

— Знам от кого са — изсъска той.

— От кого?

— Ела с мен — той я хвана за ръката и я задърпа към вратата, която свързваше кухнята е гаража.

— Къде ще ходим, Фъргюс?

— Почакай и ще видиш. Искам грешниците да се срещнат лице в лице.

— Децата са…

— Господ ще ги пази, докато се върнем.

Фъргюс Пламит караше по безлюдните улици на града, а Уенда седеше на предната седалка в колата до него и трепереше. На магистралата той зави на запад. Преструваше се, че не му е студено. Когато взе завоя, Уенда го погледна. Не можеше да повярва на очите си. Той й хвърли осъдителен поглед и тя не посмя дори да погледне навън от колата.

Спря пред една голяма къща и заповяда на жена си да слезе от колата. Стъпките му отекнаха по стъпалата и почукването на входната врата наруши тишината, която цареше наоколо. Никой не отвори на първото почукване и затова той започна да удря силно. Когато и това не помогна, заблъска прозореца близо до него.

Самата Нора Гейл отвори вратата и насочи пистолет право към челото му.

— Господине, навярно имате сериозна причина, за да блъскате така по вратата ми и да ме вдигате от леглото в този ранен час.

Фъргюс вдигна ръце и започна да се моли на Бог да пречисти грешницата от нейните грехове.

Нора Гейл го отмести настрани и се доближи до сестра си. Те застанаха една срещу друга. Нора Гейл със златистата си коса изглеждаше чудесно за жена, която току-що е станала от сън. Непрекъснатата употреба на нощни кремове й гарантираше този вид на лицето. Беше облечена в розов атлазен халат, обшит с перли. Уенда бе пълна противоположност — тя изглеждаше като жена с наднормено тегло, която изобщо не се грижи за външния си вид.

— Тук е студено — отбеляза Нора Гейл така, сякаш не се бяха виждали от предния ден. — Да влезем вътре — предложи тя и поведе срамежливата си сестра през прага на публичния дом. Бутна с лакът Фъргюс, когато мина покрай него и каза: — Пасторе, ако не престанете с вашите молитви, ще ви пръсна черепа, разбрахте ли?

— Амин! — извика той и внезапно завърши молитвата си.

— Благодаря — каза Нора Гейл в добро настроение. — Сигурна съм, че в по-подходящо време бих могла да се възползвам от тях. Заповядайте. Исках да говоря с вас.

След няколко минути те вече седяха около масата в кухнята, която изглеждаше съвсем обикновена и ни най-малко порочна. Нора Гейл свари кафе и го сипа в малки чашки от китайски порцелан. Фъргюс заповяда на Уенда да не го пие, сякаш беше отровно.

— Не можете да ни победите — каза той разпалено. — Бог е с нас и ще ви накаже за греховете, а също и за това, че държите публичен дом.

— Спестете ми това — каза Нора Гейл и махна с ръка. — Страхувам се от Бог, добре, но всичко между нас с него е моя работа, а не ваша. Единственото нещо, което ме плаши у вас, пасторе, е глупостта ви.