Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 14

— Спомням си — каза мрачно.

— Точно така. Вие сте намерил тялото, нали?

Той наведе очи към съдържанието на чашата и дълго гледа в нея, преди да отпие. После я гаврътна, като че ли беше пълна с уиски.

— Вие ли убихте майка ми, господин Ламбърт?

Тъй като не бе могла да прецени с точност неговата реакция предишния ден, искаше да я види сега. Той рязко изправи глава.

— Не — подпря лактите си на бюрото. След това я погледна втренчено. — Хайде, питайте направо. Искам всичко да ви стане ясно, и то още сега. Това ще спести и на двама ни много време. Но ако искате да ме разпитвате официално, ще трябва първо да ме призовете в съда.

— Отказвате ли да сътрудничите на моето разследване?

— Не съм казал подобно нещо. Този офис ще бъде на ваше разположение, съгласно инструкциите на Нат. Аз лично ще ви помагам, с каквото мога.

— По ваше желание ли? — попита ласкаво тя.

— Не, а защото искам всичко това да свърши веднъж завинаги. Разбирате ли? Има и друга възможност. Да се върнете обратно в Остин, където ви е мястото, и да оставите миналото там, където трябва да бъде.

Той стана, за да си налее втора чаша кафе. Попита през рамо:

— Защо дойдохте тук?

— Защото Бъди Хикс не е убил майка ми.

— Откъде знаете това, по дяволите? Или сте го питала?

— Не успях. Той е мъртъв.

От реакцията му разбра, че не се знаел. Рийд Ламбърт се приближи до прозореца и се загледа втренчено навън, замислен върху нещо.

— Е, да пукна, ако съм знаел, че Гууни Бъд с мъртъв.

— Гууни Бъд ли?

— Всички го наричаха така. Не мисля, че някой е знаел истинското му име преди Селина да умре и да отпечатат историята във вестниците.

— Казаха ми, че бил умствено недоразвит.

Мъжът до прозореца кимна с глава.

— Да, имаше и дефекти в говора. Едва можеше да го разбере човек, когато говореше.

— При родителите си ли живееше?

— При майка си. Самата тя беше полупобъркана. Почина преди години, малко след като го изпратиха в приют за душевноболни.

Той продължи да се взира през процепите на капака на прозореца, обърнат с гръб към нея. Фигурата му беше стройна. Имаше широки рамене и тесен ханш. Панталоните му стояха много добре. Алекс се укори на ум, че забелязва това.

— Гууни Бъд се разкарваше из целия град с един от онези големи велосипеди на три колела — каза той. — Всеки можеше да го чуе отдалече. Това нещо тракаше и дрънчеше като фургон на амбулантен търговец. Колелото беше отрупано с вехтории. Той беше боклукчия. Малките момиченца бяха предупреждавани да стоят настрани от него, а пък ние, момчетата, непрекъснато му се присмивахме. — Поклати тъжно глава. — Колко жалко!

— Той умря в една щатска болница за душевноболни, където е бил изпратен за престъпление, което не е извършил.

Нейният коментар го върна към настоящето.

— Вие не разполагате с никакви доказателства за това, че той не го е извършил.

— Ще намеря доказателства.

— Няма да можете, по простата причина, че такива не съществуват.

— Толкова ли сте сигурен? Сутринта, когато уж сте намерил тялото на Селина, вие ли унищожихте доказателствата за престъплението?

Той сви вежди.