Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 12

— Моля?

— Тридесет дни, за да се натъкнеш на нещо.

— Но…

— Само толкова мога да ти отделя, като няма да разрешавам отпуск на останалите в кантората. Дори ми се струват много, имайки предвид твоите съмнения и неубедителни доводи. Решавай — или приемаш, или оставаш тук.

— Приемам.

Той не знаеше, че интересът й към това дело беше много повече личен, отколкото предполагаше. Алекс искаше да узнае името на убиеца на майка си, преди баба й да умре. Независимо че беше в кома, то щеше да проникне по някакъв начин в нейното съзнание. Последният й час би бил спокоен и Алекс беше сигурна, че най-накрая тя ще похвали внучката си.

Облегна се на бюрото на Грег.

— Знам, че съм права. Аз ще изправя истинския убиец пред съда и когато това стане, ще бъда удовлетворена. Ще видиш, че ще успея.

— Да, да. Междувременно разбери нещо повече за секса с каубои. И си води бележки. Искам подробности за шпори, револвери и уиски.

— Развратник.

— Кокошка!… И не тряскай вратата, по дяволите!

Алекс се усмихна, припомняйки си тази среща. Не приемаше сериозно хапливите му подмятания, защото знаеше, че той я уважава като професионалист. Въпреки своята необузданост, Грег Харпър беше неин ръководител и приятел още от лятото преди първия й семестър в Юридическия факултет, когато работеше в кантората му. Сега се излагаше на риск заради нея и тя оценяваше неговото доверие.

След като получи разрешение от Грег, Алекс не си пропиля времето напразно. Само за един ден се справи с книжата и разчисти бюрото си. Напусна Остин рано и за малко се отби в клиниката на Уейко. Състоянието на Мърл беше все същото. Младата жена остави телефонния си номер в мотела в Пърсел, където можеха да я намерят в случай на нужда.

Набра домашния телефон на областния прокурор.

— Господин Честейн, моля — каза тя в слушалката на женския глас, който й отговори.

— Няма го вкъщи.

— Госпожа Честейн ли е на телефона? Трябва да говоря със съпруга ви по важен въпрос.

— Кой го търси?

— Алекс Гейдър.

Чу се приглушен смях.

— Значи това сте вие?

— Моля?

— Вие обвинявате семейство Минтън и шериф Ламбърт в убийство. Нат беше в ужасно настроение, когато се прибра вкъщи. Никога не съм го виждала толкова…

— Извинете — прекъсна я Алекс задъхана. — Шериф Ламбърт ли казахте?

Глава III

Отделът на шерифа беше разположен в приземния стаж на местния съд в Пърсел. За втори път, откакто пристигна, Алекс паркира колата си на площада и влезе в сградата.

Беше рано. В канторите на приземния стаж не беше много оживено. В средата на коридора от една стая се носеше облак цигарен дим. Няколко униформени служители се бяха събрали там и си приготвяха кафе. Един от тях говореше, но когато видя Алекс, спря по средата на изречението. Всички извърнаха глави и се втренчиха в нея. Тя се почувства не на място.

Съвзе се и каза с приятен глас:

— Добро утро.

— Добро утро — отвърнаха те в хор.

— Казвам се Алекс Гейдър. Трябва да видя шерифа.

Заявлението беше излишно. Вече знаеха коя е и защо е там. Мълвата се разнася бързо в неголям град като Пърсел.

— Той очаква ли ви? — попита един от помощниците на шерифа войнствено.