Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 16

Опита се да преодолее страха, като се концентрира върху движението на асансьора. Рийд Ламбърт стоеше толкова близо до нея, че дрехите им се докосваха. Проучваше я с изпитателен поглед.

— Приличате на Селина — каза той.

— Знам.

— По ръста, маниерите, но все пак косата ви е по-тъмна и има червеникав оттенък. Очите й бяха кафяви, а вашите са сини. — Погледът му се премести върху лицето й. — Приликата е поразителна.

— Благодаря. Мисля, че майка ми е била красива.

— Всички мислеха така.

— Особено аз.

Асансьорът спря рязко. Тя изгуби равновесие и падна върху Рийд. Той я хвана за ръката, докато се стабилизира, но когато я пусна, Алекс се почувства замаяна и леко задъхана.

Стигнаха първия стаж. Той облече якето си, докато я водеше към задния вход.

— Колата ми с паркирана отпред — каза тя, когато напуснаха сградата. — Трябва да пусна още монети в паркингометъра.

— Не се притеснявайте. Ако получите квитанция за глоба — имате приятели на отговорни места.

Усмивката му не беше перфектна като на Джуниър, но предизвика приятно усещане в нея. Това й се стори странно, чудесно и обезпокояващо.

Бързата иронична усмивка изостри чертите на лицето му. Неговите четиридесет и три години си личаха, но пасваха добре на силното му, мъжествено телосложение.

Имаше тъмно руса коса, която не носеше по модата. Черната каубойска шапка бе нахлупена така, че ръбът й да бъде близо до веждите, които бяха два пъти по-тъмни от косата му.

Имаше зелени очи. Алекс забеляза това в момента, когато влезе в офиса му. Беше реагирала като всяка нормална жена при вида на привлекателен мъж. Той нямаше шкембе, нито пък беше отпуснат. Физически изглеждаше с двадесет години по-млад, отколкото беше в действителност.

Трябваше да си припомни, че е следовател в суверенен щат и че трябва да гледа на Ламбърт като на служебно лице, а не като жена. Освен това беше по-стар от нея с едно поколение.

— Носите ли униформа? — попита, когато пресякоха улицата.

Той носеше обикновени дънки „Левис“ — стари, избелели и тесни, — като тези, които носеха каубоите на родео. Якето му беше от кафява кожа, имаше широка яка и стигаше до кръста. Когато излязоха навън, слънцето блесна в очите им и той веднага сложи авиаторски слънчеви очила. Стъклата им бяха толкова тъмни, че вече не можеше да вижда очите му.

— Някога изпитвах страх от униформи, така че, когато станах шериф, им дадох да разберат, че никога няма да се облека така.

— Защо сте се страхувал от униформи?

Той направи кисела физиономия.

— По-скоро опитвах се да избягвам хората в униформа.

— Мошеник ли бяхте?

— Обръщах всичко с главата надолу.

— Имал ли сте си работа с полицията?

— За сбивания.

— Какво ви накара да се промените — някакво религиозно преживяване или страх? Една-две нощи, прекарани в затвор или поправително училище?

— Не. Просто осъзнах, че ако спазвам закона, ще мога да преследвам и закононарушителите — той сви рамене. — Това изглеждаше подходящ избор за кариера. Гладна ли сте?