Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 13

— Надявам се, че ще иска да ме види — уверено каза тя.

— Нат Честейн ли ви изпрати?

Алекс беше направила опит да се свърже отново с него тази сутрин, но госпожа Честейн й бе отговорила, че вече е тръгнал към офиса си. Опита се да му телефонира там, но никой не отговори. Или го беше изпуснала по пътя към офиса, или умишлено я отбягваше.

— Той знае защо съм тук. Вътре ли е? — повтори рязко.

— Не мисля, че е тук.

— Аз не съм го виждал — добави друг.

— Да, той е тук. Дойде преди няколко минути — обади се един служител неохотно, кимайки с глава към коридора. — Последната врата вляво, мадам.

— Благодаря.

Алекс му се усмихна леко и тръгна по коридора, усещайки очите, които я следваха. Почука на последната врата.

— Да?

Рийд Ламбърт седеше зад едно дървено бюро, също толкова старо, колкото и сградата. Краката му бяха кръстосани и облегнати на единия ъгъл на бюрото. Седеше отпуснато на въртящ се стол.

Каубойската шапка и коженото му яке висяха на закачалката за дрехи в ъгъла между прозореца на приземния стаж и стената, облепена с пожълтели тапети.

В ръцете си разклащаше леко нащърбена, не особено чиста чаша за кафе.

— Добро утро, госпожице Гейдър.

Тя затвори вратата толкова силно, че стъклото на прозореца издрънча.

— Защо не ми казахте вчера? — попита тя.

— И да разваля изненадата? — каза той с лукава гримаса. — Как разбрахте?

— Случайно.

— Знаех, че рано или късно ще се появите, но не си го представях толкова рано сутринта.

Той стана и й посочи друг стол, на който да седне. После се приближи до масата, на която беше кафеварката.

— Искате ли кафе?

— Господин Честейн трябваше да ми каже.

— Нат? Няма начин. Когато положението стане напечено, нашият областен прокурор се превръща в истински страхливец.

Алекс докосна челото си с ръка.

— Това е кошмар.

Той не дочака да откаже или приеме предложението му за кафе и вече й наливаше в чаша, подобна на своята.

— Сметана, захар?

— Това не е официално посещение, господин Ламбърт.

Той постави чашата с кафето на бюрото пред нея и се върна на своя стол. Дървото и остарелите пружини изскърцаха, когато седна.

— Започвате не както трябва.

— Забравихте ли защо съм тук?

— Нито за миг, но вашите задължения забраняват ли ви да пиете кафе?

Разгневена, Алекс остави дамската си чанта на бюрото, отиде до масата и сложи една лъжичка сметана в чашата си.

Кафето беше силно и горещо, подобно на погледа, който шерифът беше отправил към нея, и далеч по-добро от това, което беше пила рано сутринта в кафе-бара на мотел „Уестърнър“. Ако той беше приготвил кафето, умееше да го прави. Облегнат назад на стола си, той изобщо не изглеждаше обезпокоен от факта, че е заподозрян в убийство.

— Как намирате Пърсел, госпожице Гейдър?

— Тук съм отскоро и не мога да ви отговоря.

— Е, хайде. Обзалагам се, че предварително сте решила да не го харесате, въпреки че никога преди това не сте идвала тук.

— Защо казвате това?

— За това има причина, нали? Майка ви е починала тук.

Споменаването на смъртта на майка й я разстрои.

— Тя не е починала. Била с убита, и то по много брутален начин.