Читать «Свръхнова» онлайн - страница 71

Мишока кимна с глава.

— Слънце.

— Нали знаеш, че ако задигаш така по някоя и друга карта, предсказанията никога няма да бъдат точни. Капитанът много силно искаше да види точно тази карта.

— Зная. — Пръстите му се плъзнаха по дръжката на сака. — Картите вече предсказаха, че ще застана между капитана и неговото слънце. А аз току-що бях задигнал картата от тестето. — Мишока поклати глава.

Катин вдигна картата.

— Защо не я върнеш? Ако имаш намерение да го направиш, можеш да се извиниш, че вдигна цялата олелия.

Мишока сведе за малко поглед. После стана, взе картата и тръгна към салона.

Катин го проследи с поглед, докато зави зад ъгъла. После кръстоса ръце и сведе глава в размисъл. Спомените му се понесоха към белия прах на незабравимите за него спътници.

В тишината на стаята Катин потъна в размисъл. Накрая дори затвори очи. Нещо го дръпна по бедрото. Той се ококори.

— Ей…

Линсеъс (със сянката на Идас върху рамото му) се бе приближил до него и беше извадил за верижката записващото устройство от джоба му. Той държеше в ръка инкрустираната със скъпоценни камъни кутия.

— За какво служии…

— …това нещо? — довърши въпроса Идас.

— Имаш ли нещо против да ми го върнеш? — Раздразнението на Катин идваше всъщност от това, че му бяха прекъснали мислите, но се подсилваше от тяхната самонадеяност.

— Видяхме те да си играеш с него още на пристанището. — Идас взе записващото устройство от белите пръсти на брат си и го връчи обратно на Катин.

— Виж какво… — започна Катин. — Благодаря!

Катин посегна да го прибере отново в джоба си.

— Покажи ни как работи…

— …и за какво го използваш.

Катин помълча малко, а после отново извади диктофона.

— Това е само един матричен диктофон, на който мога да диктувам бележките си, да ги записвам и да ги съхранявам там. Използвам го, за да напиша един роман.

— Ей, аз знам какво е това… — възкликна Идас.

— …аз също. Но защо искаш да…

— …правиш такова нещо…

— …защо не направиш просто една психорама…

— …това е далеч по-лесно. Ние присъстваме…

— …ли там?

Катин се усети, че започва да говори за четири неща едновременно. После се засмя.

— Вижте, вие прославени квакери на сол и пипер, аз не мога да мисля по този начин. — Замисли се за момент. — Не зная защо искам да напиша роман. Сигурен съм, че ако имах техниката, парите и връзките в студио за психорама, щеше да е по-лесно да направя психорама. Но аз не искам това. И нямам представа дали вие ще „присъствате“ в него или не. Все още не съм мислил върху сюжета. Засега само си водя бележки върху темата.

Те се намръщиха.

— Върху структурата, естетиката на цялата работа. Човек не може просто да седне и да пише, разбирате ли? Първо трябва да си помисли. Романът е бил литературна форма. Сега трябва изцяло да го преоткрия преди да напиша нещо свое. Поне що се отнася до романа, който искам да напиша.

— О-о — обади се Линцеос.