Читать «Свръхнова» онлайн - страница 69

Катин се усмихна.

— Много романтична идея. Аз лично я харесвам. Но има малко нихилизъм в това да се приеме, че всички символи, останали като наследство от петвековната митология, са в основата си изпразнени от съдържание и не намират отражение върху човешкото съзнание и поведение. За нещастие знам твърде много за тези символи, за да мога да ги подминавам просто ей така. Но все пак ми е интересно да чуя какво ще кажеш ти по въпроса. Значи тази жена, с която си живял, когато си бил малко дете, тя е гледала на картите на Тарот, но упорито е твърдяла, че те са фалшиви. Така ли?

— Да — той извади ръката си от сака. — Само че…

— Само че какво? — подкани го с въпрос Катин, защото Мишока млъкна.

— Само дето имаше една нощ, точно преди края. Бяха се събрали само цигани, нямаше никакви други хора. Чакахме в една пещера, беше нощ. Всички бяхме много уплашени, защото нещо щеше да се случи. Те си шушукаха за това и щом се появеше дете наблизо, млъкваха. През цялата нощ тя редеше картите и гадаеше, но не така, сякаш символите бяха измишльотина. Те всички бяха насядали около огъня в тъмнината и слушаха нейните предсказания. На следващата сутрин някой ме събуди много рано, слънцето едва беше изгряло. Всички напускаха. Аз не тръгнах с Мам — жената, която гледаше на карти. Никога повече не видях някой от тях. Тези, с които тръгнах, скоро изчезнаха. Сам-самичък стигнах до Турция. — Мишока опипа нещо под кожата. — Но си спомням, че тази нощ, когато тя гледаше на карти в светлината на огъня, бях ужасно уплашен. И те бяха също уплашени. Не ни казваха от какво се плашат. Но каквото и да е било то, трябва много да ги е плашело, щом питаха картите, макар и да знаеха, че те са измишльотина.

— Предполагам, че когато положението става сериозно, хората се обръщат към здравия разум и се отказват от суеверието, за да запазят живота си. — Катин се намръщи. — Какво мислиш, че е станало?

Мишока се сви.

— Сигурни са ни преследвали. Нали знаеш как стои въпросът с циганите. Всички мислят, че циганите крадат. И ние го правехме. Може би искаха да ни изгонят от града. На Земята никой не обича циганите. Това е причината и да не работим.

— Но ти, Мишок, здравата работиш. Именно затова се учудих, че се намеси в цялата тази бъркотия с Тайи. Ще увредиш доброто си име.

— От седем-осемгодишно дете не съм живял с цигани. Освен това се снабдих с куплунги. Макар и да ги нямах преди да попадна в училището по астронавтиката Купър в Мелбърн.

— Сериозно? Значи трябва да си бил поне на петнайсет-шестнайсет години. Наистина, малко късничко. На Луна си получавахме кунлунгите още на три, четиригодишна възраст, за да можем да боравим с учебните компютри в училище. — Изражението на Катин изведнъж стана напрегнато. — Искаш да кажеш, че има цяла група от възрастни мъже и жени с деца, които обикалят от град на град, от държава в държава по Земята без куплунги?

— Да. Мисля, че има такива.

— Без куплунг не можеш да свършиш много работа.