Читать «Свръхнова» онлайн - страница 67

— Така е. Той може живота да промени ти. Той силен мъж е, може лесно към мъдрост теб поведе, но също и към твоя смърт. — После погледна нагоре и върху лицето й се изписа силно объркване. — Но може да промени и живота на всички нас… Той…

Понеже тя замълча, Лорк я попита:

— Защо, Тайи?

Гласът й, вече по-спокоен, стана дълбок и плътен.

— Под него…

— Какво е това, Тайи?

— …тройка жезли обърнати лежат. Пази теб от предложение негово. Най-добрата защита срещу разочарование очакването е. В основата на това дяволът е. Но обърнат. Ти духовно разбирателство получиш ще, за което говорих, в…

— Ей — Мишока погледна Катин. — Какво вижда тя?

— Ш-ш-т-т.

— …наближаваща битка, повърхността на нещата бъде разрушена ще. Нещата отдолу все по-странни и по-странни изглеждат ще. И макар царят на мечовете нови стени на реалността издига ще, зад тях царицата на мечовете откриеш ще.

— Това да не е… Ръби? Кажи ми. Тайи, виждаш ли слънцето?

— Не слънце. Само една жена, черна и могъща като брат си, хвърля сянка своя…

— Коя звезда я осветява?

— Сянката й върху теб и Принс едновременно пада…

Лорк размаха ръце над картите.

— А слънцето?

— Сянката ти в нощта очертава се. Звезди по небето виждам. Но никакво слънце…

— Не! — само че това бе Мишока. — Всичко това е ужасно глупаво! Безсмислици! Нищо, капитане! — Нокътът му се впи и Катин измъкна ръката си отдолу. — Тя не може да ти каже нищо по тях! — той изведнъж залитна на една страна. Обутият му крак попадна с ритник между Себастиановите създания. Те се метнаха и заудряха крила по опънатите вериги.

— Ей, Мишок! Какво…?

Той ритна с босия си крак наредените карти.

— Ей!

Себастиан отблъсна пърхащите сенки.

— Елате тук, хайде, успокойте вие!

Ръката му се местеше от глава на глава, с върховете на пръстите си нежно докосваше мястото зад тъмните им уши и челюсти.

Но Мишока вече крачеше по рампата над басейна. Торбата му го удряше по бедрото на всяка крачка, докато се отдалечаваше от погледите на околните.

— Ще ида след него, капитане — Катин се втурна по рампата.

Крилата се отпуснаха до сандалите на Себастиан, Лорк се изправи.

Клекнала на пода, Тайи събра разпръснатите карти.

— Вие двамата, на енергийните платна връщайте се. Линсеъс и Идас аз освободя. — Усмивката му изглеждаше загрижена, тъй като чувството му за хумор се беше превърнало в силно страдание. — Вие в своите камери отивайте.

Когато Тайи се изправи, Лорк я хвана за ръката. Върху лицето й последователно се изписаха три вида усещания: учудване и страх, а третото се появи, когато осъзна неговите чувства.

— Тайи, благодаря ти за това, което разгада по картите.

Себастиан пристъпи, за да поеме ръката й от капитана.

— Още веднъж аз тебе благодаря.

По коридора, водещ към мостика на Рок, отразените звезди плаваха върху черната стена. Мишока седеше с кръстосани крака на пода срещу синята стена, стиснал торбата в скута си. Ръката му шареше по щампованите шарки на кожата. Беше вперил поглед в кръговрата от светлини.

Катин бавно прекоси хола с ръце на гърба си.

— Какво става с теб, по дяволите? — попита той приятелски.