Читать «Свръхнова» онлайн - страница 128

Мишока гледаше през звездите.

— Спомням си, че на времето циганите много го ругаеха и проклинаха. — Той се замисли за момент. — Без розетки разбира се, че ще го проклинат.

— Имало е отделни групи, които не са приемали идеите на Кларк, особено на Земята, където винаги са били по-реакционно настроени. Но не са просъществували дълго.

— Да — каза Мишока… — Само осемстотин години. Не всички цигани са изменници като мен — и се разсмя.

— Системата на Аштън Кларк има само един недостатък, който аз забелязвам. И е минало доста време, докато той се прояви.

— Така ли? И кой е той?

— Това е едно нещо, за което преподавателите вече години наред предупреждават своите ученици. Можеш да го чуеш поне по веднъж на всяко събиране на интелектуалци. Съществува, изглежда, известна липса на културно единство. Точно това Република Вега се е опитала да създаде през 2800. Поради лекотата и удовлетворението, с които хората сега могат да работят, където и да се намират, за последните няколко десетки поколения се наблюдава такова придвижване на хора от свят на свят, че обществото вътрешно се е разпокъсало. Създало се е едно безвкусно, самодоволно интернланетарно общество, без истински традиции в историята си… — Катин замълча. — Преди да се включа, взех малко от блаженството на капитана. И тъкмо сега, докато говорех, преброих на ум хората, които съм чувал да говорят за това, от Харвард до Хел3. Знаеш ли? Мисля, че те грешат.

— Грешат ли?

— Да. Те просто търсят социалната традиция не там, където трябва. Съществуват културни традиции, изграждани и развивани през вековете, които сега са стигнали връхната си точка по отношение на нещо много жизнено и уникално за деня. И знаеш ли кой въплъщава тези традиции най-силно от всички, които досега съм срещал?

— Капитанът ли?

— Ти, Мишок.

— Ъ-ъ-ъ?

— Ти съчетаваш в себе си красотата, завещана ни през вековете и епохите от десетки общества, и я правиш първично твоя. Ти си продукт на онези напрежения и конфликти, които са избухвали по времето на Кларк и ги превъзмогваш със своя сиринкс по един изключително съвременен начин…

— О, стига, Катин.

— Търсех за книгата си образ, който да е в еднаква степен исторически важен и много човечен. Този образ си ти, Мишок. Моята книга ще бъде твоя биография! Тя ще разказва за това къде си бил, какво си правил, какво си видял и какво си показал на другите хора. Това ще бъде моят принос за обществото, моят исторически жест, искрицата, която осветява мрежата по цялата й ширина…

— Катин, ти си луд!

— Не, не съм. Най-сетне видях какво…

— Ей, вие там, дръжте платната добре опънати!

— Съжалявам, капитане.

— Да, капитане.

— Стига сте плямпали за звездите, особено, ако правите това със затворени очи.

Разочаровани, двамата киборги отново се съсредоточиха в нощната тъма. Мишока беше замислен, Катин — войнствено настроен.