Читать «Свръхнова» онлайн - страница 120

Себастиан връхлетя върху него.

Това стана толкова внезапно, че еднакво изненада всички.

Принс падна на едно коляно. Подпря се с ръка върху парчетата кварц. Те се раздробиха със син пламък. Когато Себастиан го удари, Принс метна едно от парчетата във въздуха: фиу-у-у. То потъна в окосмената ръка на киборга. Себастиан изрева и отскочи. Ръката на Принс отново се зарови в блестящите, изпочупени кристали.

…фиу-у-у.

Върху корема на Себастиан се появиха две кървави петна. И още едно на бедрото му. От ръба на басейна Линсеъс се провикна:

— Ти не можеш така…

— …да, той може! — Идас се вкопчи в брат си. Белите пръсти се опитаха, но не успяха да изтръгнат черния къс от гърдите му. Себастиан падна.

…фиу-у-у.

Тайи изпищя, смъкна се до него и с две ръце улови окървавеното му лице и го залюля напред-назад.

…фиу-у-у.

Той изви гръб и изхълца. Раните на бедрото, на бузата и в корема му кървяха.

Принс се беше изправил.

— Сега ще те убия! — Изправи се над краката на Себастиан, който с пети тъпчеше килима. — Това отговор ли е на твоя въпрос?

Лорк усети нещо дълбоко под лъжичката си, нещо отдавна заровено в миналото. Блаженството бе изострило възприятията му за форма и очертания. Нещо в него потрепера. От дъното на таза му то се вкопчи в корема му, изкачи се в гърдите, нададе див вой и изригна в лицето му. Лорк изрева. С изостреното си от дрогата периферно зрение, той забеляза сиринкса на Мишока, оставен върху подиума. Скочи и го грабна…

— Капитане, не!

…в момента, когато Принс нападна, Лорк насочи инструмента към гърдите му. Завъртя копчето за яркостта.

С ръба на дланта си Принс раздроби страницата на вратата, на която точно преди малко се беше облегнал Мишока. Треските се разхвърчаха четири-пет фута над нея.

— Капитане, това е моят…!

Мишока скочи, но капитанът го удари с опакото на ръката си. Мишока залитна назад и падна в пясъчния басейн.

Лорк отскочи странично, завъртя се с лице към вратата, от която все още усмихнатият Принс се изтегляше заднишком.

В този момент Лорк завъртя ръчката на настройката.

Светкавица.

Това беше само отражението от дрехата на Принс. Лъчът беше силно насочен. Принс вдигна ръка към очите си. После разтърси глава и запримигва.

Лорк отново удари сиринкса.

Принс стисна очи, запристъпя назад и издаде пронизителен вик.

Лорк беше порязал пръстите си върху струните за звукова проекция.

Въпреки че лъчът бе насочен, ехото се разнесе из цялата стая и заглуши вика. Главата на Лорк отскачаше от силата на звуците. Но той удари акустичната дъска отново и отново. При всеки удар на ръката му Принс залиташе назад. Спъна се в краката на Себастиан, но не падна. И отново. Главата на Лорк се пръскаше от болка. Онази част от съзнанието му, която сякаш отстрани наблюдаваше собствената му ярост, работеше трескаво: средното му ухо сигурно е разкъсано… После яростта се надигна още по-високо в мозъка му. Не остана нито клетка от тялото му, незасегната от нея.