Читать «Свръхнова» онлайн - страница 118

— Ти май отново ме заплашваш. Отивай си… сега. Или ще трябва да ме убиеш.

— Ти не искаш да си ходя. Сега се опитваме да разрешим единствения спор между нас за това кои светове къде да рухнат — Принс претегли на ръка кристалите. — Спокойно мога да вкарам едно от тези неща съвсем точно в черепа ти. — Обърна ръката си и парчетата се разпиляха по пода. — Аз не съм глупак, Лорк, аз съм един жонгльор. Искам да запазя всички наши светове и да ги въртя на пръста си. — Той се поклони и отстъпи назад. Кракът му отново закачи животното.

Любимецът на Себастиан изквича на верижката си. Крилете му като платна разсякоха въздуха, задърпа ръката на господаря си напред-назад…

— Долу! Долу веднага…!

Верижката се изтръгна от ръката на Себастиан. Звярът се издигна във въздуха и се замята под тавана. После пикира върху Ръби.

Тя заразмахва ръце около главата си. Принс се извърна към нея и се шмугна под крилете. Ръката в ръкавица го удари.

То изпищя, залитна назад. Принс пак протегна ръка към огромното черно тяло и го удари отново. То се разтресе във въздуха и рухна.

Тайи изпищя, завтече се към звяра, който слабо потръпваше, легнал на гърба си, и го издърпа настрана. Себастиан се надигна от табуретката със свити юмруци. Застана на колене, за да помогне на своето ранено животно.

Принс обърна черната си ръка. Кожата се беше напоила в яркочервено.

— Това беше съществото, което те нападна на Ескларос, нали?

Ръби се изправи, не отговори и отметна косата си от рамото. Дрехата й беше бяла, обшита по подгъва, яката и ръкавите с черно. Тя докосна сатенения си корсаж на мястото, опръскано с кръв.

Принс разглеждаше стенещото същество между Тайи и Себастиан.

— Това почти урежда нещата, нали Ръби? — Той потри ръце, тази от плът и окървавената черна.

Намръщи се при вида на изцапаните си пръсти.

— Лорк, ти ми зададе въпрос: кога смятам да изпълня заплахите си. По някое време в следващите шестдесет секунди. Но на нас ни предстои да си разделим едно слънце. Онези слухове, за които си споменал на Ръби, стигнаха до нас. Защитният воал, с който се е покрила Голяма бяла кучка от Север, леля ти Саяна, с нейната тайнственост, се оказа много ефективен. Той беше спуснат веднага, щом ти напусна нейния офис. Но ние подслушахме на други ключалки и чухме новините за слънцето, което ще се превърне в Нова. От известно време то, или друго слънце като него, е несъмнено в центъра на твоето внимание. — Сините му очи се вдигнаха от изцапаната длан. — Илирион. Не виждам връзката. Няма значение. Хората на Аарон работят върху това.

Лорк усещаше напрежението като засилваща се болка в слабините и в кръста си.

— Ти се подготвяш за нещо. Хайде, направи го.

— Трябва да реша как. С голата ръка, мисля… Не. — Сви вежди. Вдигна черния си юмрук. — Не, с тази. Уважавам твоите опити да оправдаеш себе си пред мен. Но как ще се оправдаеш пред тях? — С окървавените си пръсти посочи с широк жест към екипажа.

— Аштън Кларк ще бъде на твоя страна, Принс. Правосъдието също. Не аз съм създал това положение. Тук съм, за да се справя с него. И ако има причина да се бия с теб, то е защото мисля, че ще победя. Това е. Ти си за застой. Аз съм за движение. Нещата се променят. В това няма никаква етика. — Лорк погледна близнаците. — Линсеъс? Идас?