Читать «Свръхнова» онлайн - страница 117

— Помниш ли, че аз съм пират?

— Ти си на път много скоро да станеш най-опасният криминален престъпник във вселената.

— Имаш ли да ми кажеш нещо, което аз да не знам?

— Искрено се надявам, че нямам. За теб тук, заради световете около нас… — Принс се разсмя. — По силата на всички логични аргументи, Лорк, аз съм правият, поне докато трае тази битка. Ти наясно ли си с това?

Лорк присви очи.

— Зная, че търсиш илирион — продължи Принс. — Единствената причина, поради която го търсиш, е да нарушиш равновесието на силите. Ако не беше така, той не би струвал нищо за теб. А знаеш ли, какво ще стане след това?

Лорк размърда устни.

— Ще ти кажа: това ще съсипе икономиката на Външните колонии. Ще се появи огромна вълна от работници за нови работни места. Ще гъмжи от тях. Империята ще бъде изправена пред война, както е било при смазването на Вега. Когато компания като Ред-шифт лимитед достигне своята точка на културен застой, това е равносилно на разрушение. Това ще унищожи толкова много работни места, за толкова хора в Драко, колкото унищожението на моите компании би означавало за Плеяди. Това добре ли пасва на твоите доводи?

— Лорк, ти си непоправим!

— Облекчава ли те това, че съм мислил по въпроса?

— Ужасѐн съм.

— Има и друг довод, който можеш да използваш, Принс. Ти се бориш не само за Дракон, но също и за икономическата стабилност на Външните колонии. Ако победя аз, една трета от Галактиката ще се придвижи напред, а две трети ще изостанат. Ако победиш ти, в две трети от Галактиката ще се запази статуквото, а една трета ще пропадне.

Принс кимна с глава.

— Е сега вече твоята логика ме съкруши.

— Аз трябва да оцелея.

Принс замълча за момент. Намръщи се, а след малко изненадващо се разсмя.

— Това ли е всичко, което можеш да кажеш?

— Защо да ти досаждам с приказки, че въпреки всички трудности работниците могат да бъдат настанени на работа? Че няма да има война, защото има достатъчно светове и храна за тях, особено ако се разпределят правилно, Принс? Че с натрупването на илириона ще се появат достатъчно нови строежи, които ще ангажират тези хора?

Принс сбърчи черните си вежди.

— Толкова много илирион?

Лорк кимна.

— Толкова много.

Край големия прозорец Ръби събираше грозните парчета стъкло. Тя ги разглеждаше съсредоточено и се правеше, че не следи разговора. Изведнъж Принс протегна ръката си. Тя моментално сложи събраното в дланта му. Беше чула всяка дума.

— Чудя се — каза Принс, вперил поглед в стъклените отломки, — дали това ще свърши работа. — Пръстите му се свиха. — Настояваш ли враждата между нас отново да започне?

— Ти си глупак, Принс. Силите, които извадиха наяве старата неприязън, витаеха около нас, още когато бяхме деца. Защо сега трябва да отричаме, че нашето полесражение има същите параметри?

Юмрукът на Принс затрепери. Той отвори длан. Ярките кристали бяха изпъстрени с вътрешни сини светлинки.

— Хептодинов кварц. Познато ли ти е това нещо? При прилагане на умерено налягане върху стъкло с примеси винаги ще се получи… Казах „умерено“. Това, разбира се, от геоложка гледна точка е относително понятие.