Читать «Играта на време и болка» онлайн - страница 42

"Един черен мъж с бръсната глава и следи от камшик по ребрата се обади от средата на групата: „Но ти можеш да се захилиш на това объркване; можеш да отхвърлиш опита да намериш разликите — тези неща не те спират. Ти можеш да действаш. Води ни, Горгик.“

"И, да, пак се почудих този да не би да е роб, или престъпник, или и двете. Но се наведох над сака си, заклещен под коляното ми срещу дънера, на който бях седнал, отворих го и бърниках вътре докато не измъкнах железен нашийник — двата полуобръча, свързани с пантичката. Изпъчих се, вдигнах го и си г сложих на врата. „Това какво означава за вас?“ попитах, с ръце на коленете си. Да, почувствах страх. Да, почувствах желание. Двете заедно бяха ми направили гласа хриптящ — макар за компанията той сигурно бе станал просто по-властен. Но знаех, че трябва да им дам знак — да извърша действие — което да им покаже кой съм.

"Някой, който беше пийнал повече от необходимото каза: „Това ли е знакът, който си избрал за да ни покажеш, че си бил роб, сега си водач на роби, че си освободителят, дошъл да даде свобода на мъже и жени? Да, харесва ми, Горгик. Води ни.“

"Пак се изсмях. И си намерих още пиене. И докато огънят ставаше все по-ярък на фона на падащата нощ разговорът се обърна към все по-насилствените теми на мрака. Но при изгрева — не следващият, а един изгрев може би осем месеца по-късно — помня как се бях изправил, проверявайки оръжията си, съветвайки се с адютантите си, преповтаряйки плановете с отдельонните командири под дърветата на мократа трева. Имах двадесет воина с мен тази сутрин; бяхме стигнали до предградията на Колхари и бяхме преспали под някаква селска стена. Само двама от тях бяха от компанията, с която бях прекарал предходната вечер. Моят заместник-командир бе едно варварче не много по-възрастно от теб, Удрог, когото бях закупил като роб в Еламон и който сега бе моят любовник; и който вече бе научил заедно с мене кризите на нощта.

"Бяхме тръгнали на среща сутринта с един барон-робопритежател, да си поприказваме с него на дневна светлина. Но бяхме вече готови да стигнем и до бой ако, с падането на вечерта, мирните ни преговори не бяха довели до желания напредък. Докато се подготвях почувствах същото тръпнене — страхът, желанието, яростта. И все пак бяхме започнали някакъв вид революция. Мечтата беше се превърнала в действие — всъщност, едно лично действие бе се превърнало в цяла система от публични актове.

"Един ден, една нощ, една вечер, една сутрин…

"Но ние говорим за действия, които щяха да продължат години, Удрог, минавайки през много дни, много нощи, много сутрини и вечери.

"Много бяха славно победни.

"Много бяха пронизани с поражения.

"И за тези действия бях сравняван със земята и издиган наново; изстрадах да имам лични радости и публични провали, лични загуби и обществена слава. Отдаденостите са странно нещо, Удрог. Имаш ги. Живееш в тяхното име. И живееш за тях. Но повечето от нас, които са си отдали живота на такива неща не обичаме да говорим за тях много-много. Правиш, каквото трябва, за да ги поддържаш. Когато те питат за тях, нахилваш се и гледаш разсеяно. Понякога изръмжаваш. В повечето случаи гледаш с каменно лице и оставяш другите да се опитат да изчислят нещата.