Читать «Играта на време и болка» онлайн - страница 43

"Ярост, страх, желание — и любовта към свободата?

"Никое от тях не подтиква към артикулативност. Понякога размишлявах върху това докато репетирах за стотен път, сам в палатката си на лампа, какво щях да кажа на следващия ден, я на делегация от търговци, я на среща с фермери, я на съвет на повелителите — или докато, преминал през някаква ограда в нощта, си гълтах диханието, за да си шушукам с някакъв отряд бавно разбуждащи се минни роби. Също така размишлявах за тези работи дори когато, гърлото ми раздрано от викове, с кръв стичаща се от раменете до пръстите ми, се опитвах да продължавам да стоя изправен в някой току-що подпален замък, сред писъците и разпилените черва, имайки дързостта да се надявам, със стиснати зъби, че може би ще доживея да видя още един изгрев.

"Понякога бяхме стотици, сражаващи се заедно. И често пъти, Удрог, ставаше така, че като се оглеждах, задъхан и примигващ, разбирах, че вече воювам сам. Но също толкова често, особено когато отчаянието поглъщаше все повече от моята все по-самотна и по-самотна борба намирах приятели, мъже и жени, готови да се сражават с мен и заради мен, и които въртяха една гореща, ярка енергия, която бях си помислил, че вече се е изгубила по тези земи.

"О, това беше съвсем нелоша революция, която ръководехме, Удрог. А чукане? Не мога да си представя някой да е чукал повече, или с повече въображение от това, което правехме ние. Някои революции са студени, кървави, безполови. Други са насилствени и горещи. А има и такива, които бяха като нашата, структурирани в система от невинността на цялостната вяра, които обаче поемат горещината на страстта и я издигат до такива равнища на всекидневна възбуда, каквито повечето добри граждани просто не са в състояние да си представят — или, ако си представят, не могат да си спомнят тези представи по-дълго от минутната мастурбация. Имах момчета. Имах мъже. И, да, имах и жени. Еи, ти там! Ела при мен като куче, на четири крака! А ти? Почвай да пълзиш по корем като червей. Вържете ме, набийте ме, а аз ще пикая върху вас цяла нощ! През целия си живот съм посягал, напрягайки всичките си ресурси, към моите свободи, моите власти и моите удоволствия. Когато бях роб понякога посягах към тези неща преждевременно, понякога по един жесток начин, понякога с гигантска болка, и с нанасяне на рани по тялото, по моето и по чужди тела. Когато станах свободен разбрах, че властта, свободата, удоволствията, в които ти и аз ще потънем тук през тази нощ, могат да се случат само по законите на маргиналността, в една ексцентрична гражданственост, която ни позволява да ги схванем, едното и другото, с такава зашеметяваща сила и радост, каквито онези, които ги дебнат като роби никога не могат да си представят. А, виждам че това повдига твоя интерес! Протягаш се към моя нашийник — ето го! Искаш си го обратно? Но аз ти отбивам ръката с удар. Ти се усмихваш в очакване: чакаш и аз да потвърдя удоволствието което ти, също като мен, знаеш, че може да бъде максимално възбудено чрез добре планирано отлагане, докато стигне до наистина ужасяващи висоти. Щеше да ти хареса нашата революция, Удрог, ако би имал смелостта да се включиш или късмета да оживееш. Единственият проблем с такива ексцесии бе, че никога не знаех дали новият партньор, минаваш през леглото ми по пътя към моята кауза щеше да дебатира с мен до утрото или да ми изчука и издуха мозъка. Както и да е, получавах толкова и дебати, и секс, че и половин ден не минаваше без да ми се случи едно от двете. О, да, имах и кошмарите си. Имах и добри сънища също така. И двете изискват критичен анализ.