Читать «Играта на време и болка» онлайн - страница 89

„Какво да видя?“ каза старицата.

„Ама ти си съвсем…“ Високата жена се обърна толкова рязко, че разсипа малко от сушените си плодове.

Но старицата, заета със своите совалки, се усмихваше.

И високата жена се разсмя. „Ето за тоя ти разправях вчера! Оня от замъка. И сега, както ти казах, отива човекът на погребението.“

„Чувате ли вече барабаните?“ Мъжът й се бе върнал, но това неговото беше момчешка възбуда. Барабаните не бяха почнали още.

Свинарката погледна как совалката завършва още един многоцветен ред.

„Е…“ Старицата посегна за вълна, още ухилена, но все пак работеща, „е, сега вече няма никой в замъка.“

Samuel Delany

The Game of Time and Pain, 1987

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1832]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:50