Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 91

— Във вашия случай опасността и риска са основни подправки. Ти си луд, разбира се. На всеки друг имот ще бъдеш заловен, първо, изгорен и после обесен на най-близкото дърво, където ще те оставят да висиш като изгнил плод за назидание на другите.

— Да, но ти виждаш къде сме се настанили… — Джовани с широк жест посочи земите наоколо. — Земята на Улвъртън, където човек може да е независим и да не го наказват за това.

— Да. Макар и безсмислено, ще ти припомня, че нямахте никаква представа, че няма да ви накажат тук. Не знаехте това до момента на неприятната среща с херцога миналата година. Много добре си спомням. Единствено симпатията и разбирането на херцога ви спасиха от наказание.

— Аз пък си мислех, че личният ми чар и обаяние са причината. Дамата, която си довел със себе си, кара Санча да ревнува заради красотата й. Тя съпругата на херцога ли е?

Като премина отново на диалекта на Джовани, Годфри му каза, че тя се намира под негова протекция:

— Затова не те съветвам да се заглеждаш в нея, освен ако не искаш да напуснете това място по-скоро, отколкото сте възнамерявали.

— Жалко — въздъхна Джовани, но тъмните му очи блестяха от възхищение, когато погледнеше Кайла. — Може би ще й харесат песните и танците ни, а?

— Не мога да говоря вместо младата дама, но аз винаги съм обичал вашите гуляи.

Кайла изглеждаше заинтригувана от веселото безредие и прие с учудващ ентусиазъм предложението да останат малко по-дълго.

— Да, с удоволствие. Никога не съм срещала цигани — тихо сподели тя. — И всичко наоколо ми струва толкова интересно и вълнуващо.

Годфри я настани да седне върху стол от дърво и плат и застана до нея. Беше забелязал любопитните погледи, отправяни към прекрасната гостенка от красивите млади мъже от табора. Някои от по-младите й поднасяха най-вкусните хапки от задушеното или печеното, като се избутваха с лакти един друг, смеейки се на съревнованието си. Кайла седеше като кралица и приемаше даровете с достойнство, а Годфри бдеше над нея.

Постепенно някои от мъжете и жените започнаха да танцуват и въздухът се изпълни с познатите вече динамични звуци от мелодиите на испанските цигани. Зазвънтяха златните обеци, боси крака тупаха утъпканата земя около огъня, докато наоколо свистяха разноцветните фусти и стройни мъже удряха енергично пети в ритъма на вихрената музика. Кайла гледаше като омагьосана, докато звуците се носеха високо над обляната в слънце долчинка. Годфри усети, че някой го побутва и се обърна — пред него стоеше Санча. Тя се взираше нагоре към него с гневни очи:

— Така значи, това е новата ти любов? Жена, която играе ролята на лейди? Мислех, че предпочиташ огън, а не лед, негоднико!

Като я хвана за ръка, Годфри се засмя на гнева и ревността й:

— Котенце, не прави прибързани заключения, защото често се оказват безполезни.

— Говори по-ясно.

Едва сдържаше усмивката си, и стисна още по-силно ръката на Санча, когато Кайла се обърна и ги погледна с любопитство:

— Правиш сцени, скъпа моя. Това не е моята любима.

— Не? — Санча хвърли преценяващ поглед към гърба на Кайла, изпълнена със съмнения: — И все пак я доведе тук, където досега идваше сам, никога не си водил жена със себе си, никога!