Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 93

Годфри усещаше, че Кайла Ван Влийт е различна. Духовете бяха показали различен път за Брет. Той не се интересуваше и не вярваше в тези неща, макар да твърдеше друго. Не, Брет не споделяше неговата вяра в древните духове. Но той самият вярваше и димът и сънищата бяха предсказали, че съдбата на това момиче е тясно свързана с тяхното бъдеще, тя беше мостът между двете култури. Той не разбираше всичко това, но не беше и нужно. Времето ще покаже.

След няколко минути Санча се върна, а Кайла вървеше подире й. Годфри се изуми от промяната в нея. Изглеждаше като златна циганка, с боси крака и шарена пърхаща фуста, с разпуснати коси, които покриваха раменете й с изкусителен водопад от златисти къдрици… Годфри се сепна, внезапно отрезвен от това, което бе позволил да се случи.

Музиката спря и се чуваше само игривият смях на децата, който наруши внезапната тишина, настанала след като всички погледи се бяха вперили в Кайла. Тя изглеждаше несигурна, прекрасна и невинна, застанала с вдигната брадичка в знак на плахо упорство, така отвръщаше на погледите на тези, които се взираха в нея.

Като вдигна ръка, та гривните звъннаха, тя се усмихна:

— Сега изглеждам ли като една Романите?

Санча високо се засмя, но в гласа й прозвуча искрена симпатия, когато каза:

— Ти си много по-хубава, отколкото си представях. Мисля, че трябва да внимавам с теб, ниня.

Да, помисли си с горчивина Годфри, може да се наложи да я наблюдава много внимателно…

Явно не само той изпитваше тези чувства, защото трима мъже едновременно се втурнаха към нея с претенции да бъдат нейни кавалери. Преди Годфри да може да се намеси, Санча взе нещата в свои ръце и рязко заяви, че се държат като глупави гъсоци и им нареди да се махат, преди да извади малката си кама и ги насече с нея.

— А сега ела с мен, Кайла, нали мога да те наричам така? Добре. Ще ти покажа първите стъпки и след това аз ще ти избера партньор, за да не ти досаждат разни момченца и да те настъпват, ти не трябва да си с обувки, разбира се, макар че не си свикнала да ходиш боса като нас… махни се, Марио!

Със заплашителен жест към младия мъж, който кръжеше около тях, Санча отведе Кайла в центъра на лагера, където пръстта бе утъпкана и бяха поставени дъски, които оформяха нещо като платформа. Тя бе гладка и излъскана от хилядите крака, минали по нея през годините. Самата Санча бе изумителна танцьорка, гъвкава и страстна, с отлично чувство за ритъм. Тя започна бавно, като водеше Кайла и леко я поднасяше за първите й, малко несръчни, опити, докато постепенно тя влезе в ритъм.

Китара и цигулка засвириха едновременно в акомпанимент на една-единствена корна древните народни испански танци, пълни с плам и веселие. Санча танцуваше, потънала в музиката, грациозна и напълно отдадена на ритъма. Скоро забрави ученичката си, завладяна изцяло от мелодията, и Годфри отново си спомни какво го привличаше в нея. Дългата черна коса плющеше около смуглото лице и черните като маслини очи проблясваха страстно и примамливо. Излъчваше сластни обещания и отблъскваше закачливо, а всеки мъж наоколо имаше чувството, че посланието й, отразено в нейното гъвкаво тяло и изящни движения, е предназначено само за него.