Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 89
Розмари Роджърс
— О, не. Това са само четирите основни касти: брамините, или кастата на духовенството; кшатри, кастата на воините; вайся — търговците; и судрасите, които са работническата каста. Те се подразделят на хиляди подкасти в зависимост от заниманието и професионалната принадлежност. В Индия семейството има много силно влияние. Там фамилиите са много сплотени и единни и се ръководят от най-възрастния мъж. Това беше много любопитно за мен.
— Така звучи. Може би един ден ще дойдете в Америка. Мисля, че там ще ви хареса. Няма такива стриктни семейни правила, както на много други места, и съдят за качествата на един човек по делата му, а не по произхода или богатството му. И е така там, където влиянието на така наречената цивилизация е все още слабо. Разбира се, има хора, които съдят за другите според собствените си разбирания, но това става навсякъде.
Леко смръщила вежди, Кайла си играеше с кожените ремъци на юздата. Острият вятър и ездата бяха охладили лицето й. Тя обърна поглед към Годфри, но той гледаше право пред себе си, изправен и невъзмутим. Когато понечи да го заговори, вдигна ръка, за да й даде знак да мълчи.
По гърба й полазиха тръпки от страх и точно тогава Годфри се обърна към нея с усмивка:
— Има изненада за вас, ако сте достатъчно смела да рискувате. Да или не?
Несигурна, но в същото време убедена, че той няма да допусне да й се случи нищо лошо, тя кимна:
— Разбира се. Толкова ли е рисковано като езда на слон?
— Почти — засмя се Годфри. — Може би не толкова екзотично и е по-опасно. Да вървим тогава.
Тя го последва, малко нащрек, докато навлизаха в сенките на гъстата гора. Птиците чуруликаха и просвирваха, а звукът от копитата звучеше равномерно и успокоително. После чу приглушена музика — странна мелодия, жива и екзотична, каквато не бе чувала досега.
Преди да може да види каквото и да било, до нея стигна остър мирис на дим и тя сподави вика си, когато изневиделица един мъж се появи на пътеката пред тях. Беше облечен в дрехи с цветове на дъгата и въоръжен до зъби, а тя трябваше рязко да дръпне юздите, за да не го стъпче с коня си. Мургав и широко усмихнат, той явно позна Годфри, защото го поздрави на непознат език, който приличаше на испански.
После спря поглед върху нея и в очите му проблесна искрен интерес. Той се поклони дълбоко и произнесе със силен акцент на английски:
— Добре дошла, красива лейди.
Кайла несигурно се обърна към Годфри, който, изглежда се забавляваше от държанието на мъжа. Дълбокият му глас прозвуча спокойно:
— Ти си измамник, Джовани. По-добре не хвърляй такива погледи към дамата, защото тя принадлежи на Улвъртън.
С театрален жест Джовани дълбоко въздъхна:
— Ангелите винаги попадат в ръцете на друг, преди още да успея да ги зърна дори. Много добре, елате с мен. Очаква ни горещо задушено, което още къкри на огъня, и добро вино. А на малката Санча много й липсваше след последното ни идване, а?