Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 90

С ехидна усмивка и като клатеше глава, Джовани изчезна сред гъсталака край пътеката и Кайла въпросително погледна Годфри.

— Знам пътя — каза той. — Винаги нощуват на едно и също място.

Когато стигнаха лагера им, Кайла осъзна, че това са цигани. Беше чувала за тях, но никога не бе ги виждала и сега й се сториха очарователни. Жените носеха ярко оцветени поли и блузи, огромни обеци и шалове във всякакви цветове. Мъжете бяха не по-малко живописни — смугли и мургави, повечето от тях с огромни мустаци. Носеха многоцветни широки панталони с най-различни кройки, на райета или карирани, или със странни фигури. Повечето бяха с широки ръкави и отворени яки, отгоре — елеци. Те изглеждаха наистина екзотични и не по-малко романтични и живописни от жените си.

Горяха няколко огъня и край тях вдигаха врява цял орляк деца, които се гонеха помежду си или гонеха малки лаещи кучета. Някой свиреше някаква дива, доста бурна мелодия.

Годфри помогна на Кайла да слезе от коня и един от мъжете дойде да го отведе. Той намигна на Годфри, когато го чу да казва, че като си тръгнат, очаква да му върнат същото животно.

— Това цигани ли са? — прошепна Кайла и Годфри кимна.

— Испански или румънски цигани. Всяка година по това време минават оттук и Брет се прави, че не ги забелязва и не ги гони от земите си, както правят много други. Докато се държат добре и не пакостят, той няма нищо против да им даде възможност тук да разположат лагера си и да ловуват в горите му. Те винаги оставят мястото чисто и непокътнато. Ако крадат, не го правят тук.

Кайла се огледа наоколо, в красивото й лице се четеше несигурност. В този момент Годфри си помисли, че така изглежда много млада и невинна. Какво ли е смятал Брет, когато я е отвел със себе си по този начин? Това няма да свърши добре, той вече му го каза. Отговорът на Брет включваше брутална характеристика на Кайла. И все пак Годфри не можеше да си представи как това момиче се вмества в образа, нарисуван от него — студена, пресметлива жена, която цени парите повече от честността. Някак не можеше да свърже всичко това с впечатлението, което се бе оформило у него през изминалата седмица. На моменти можеше да бъде възприета като неспокойна сърна, понякога — силна и решителна и същевременно обладана от страх и опасения. Нямаше и намек за покорство. Много интересна млада дама бе Кайла Ван Влийт. И очевидно не като всички останали, които Брет можеше да използва и те разменяха тялото си срещу бижута или вила в околностите на Мидландс.

Годфри протегна ръка към Кайла и тя я пое, като доверчиво отпусна малката си длан и се остави да я поведе към един от ярко пламтящите огньове. Няколко заека бяха поставени в тави с гарнитура да се пекат. Два фазана, добре почистени от перушината, цвъртяха на шишове над огъня. Огромен казан, от който се носеха ухания на див чесън и ароматни подправки, висеше над жаравата.

Джовани се приближи и смушка с лакът Годфри, като посочи тенджерата с усмивка и кимване на глава:

— Защо, мъдри ми приятелю, месото на дивеча, уловен на чужда земя, е винаги по-вкусно?