Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 88

ЧАСТ ВТОРА

12

Имението Риджууд, Англия

Май 1816

Шивачката пристигна, както бе обещано, и за два дни подготви няколко тоалета за Кайла. Тя облече костюма за езда, ушит от тъмносиньо кадифе, и застана пред високото овално огледало в дъбова рамка в ъгъла на стаята. Беше перфектен. Костюмът бе прилепнал плътно към гърдите, а ръкавите бяха дълги и бухнали, прибрани в китките и отлично съчетани с късия жакет. Полата бе надиплена и гънките изящно се спускаха до глезените й. Бялата блуза бе с много дантела около врата. Тя бе поръчала шапка и ботуши и те бяха доставени от обущаря и шапкаря в момента, в който костюмът й бе готов.

Брет все още бе в Лондон и тя се опитваше да не мисли какво прави там. Срещна Годфри на стълбите отвън, за да отидат на езда, както се бяха уговорили. Все още бе много рано и утринната роса блестеше по раззеленилите се треви, а капките проблясваха като звезди върху смарагдовия килим. Въздухът бе свеж и тя пое с пълни гърди, усмихвайки се към Годфри, който отново й предложи ръката си.

— Слугите ще започнат да си шушукат, сър — каза тя през смях, и той се усмихна.

— Това ще накара Брет да се позамисли, когато се върне. Може би ще разбере, че не е нужно да скита из града, когато една красива жена го чака тук.

Никога не бе направен дори и намек за положението на Кайла в този дом, и тя бе благодарна за това. Не бе ясно дали авторитетът на Брет, или на Годфри бе повлиял, но след заминаването на мисис Уилсън никой от прислугата не бе проявил неуважение или неодобрение.

Скоро те бяха вече на седлата, а конете бяха красиви и буйни. Галопираха по гористия склон зад конюшните. Гъста гора се простираше в далечината. В самия й край криволичеха пътеки и тук-там проблясваха поляни, чиято зеленина контрастираше на дълбоката синева на небето, покрито с пухкави облаци, които се движеха бързо, подгонени от лекия вятър. Те тръгнаха почти в галоп, после намалиха темпото, за да дадат възможност на конете да си починат. Придвижваха се бавно по една тясна пътека, която навлизаше в гората.

Годфри яздеше така, сякаш бе част от коня. Дългите му мускулести крака бяха обхванали животното без седло или стреме. Кайла, разбира се, имаше седло и бе седнала на една страна, като подпираше коляното на извивката на седлото, а другият й крак бе в стремето. Завиждаше на Годфри за свободата му и му го каза. Той се засмя:

— У дома и жените яздят като нас. Така е по-практично. Но те свикват с конете и ездата още от съвсем малки.

— Звучи съвсем различно от това, което съм си представяла. В Индия, където прекарах по-голяма част от детството си, има огромни различия между отделните класи, или касти, както те ги наричат. Тези, които не са членове на една от четирите касти, са напълно отхвърлени и към тях се отнасят като с нищожества. Наричат ги измет и ги смятат за нечисти.

— Само четири касти? В Америка има много различни касти, само че там ги наричат племена. Аз принадлежа към команчите, но дори и вътре в едно племе има разделения. Много от тях живеят на различни места, имат различни обичаи и правила и родове, които воюват помежду си. Четири касти са малко.