Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 80

— Искате ли да видите неговия портрет, мис? Той се намира в източното крило. В стаята в дъното, която използваше херцогинята, почитаемата вдовица, винаги, когато идваше. Но това бе, преди херцогът да дойде от Америка. После тя престана да идва в Риджууд.

— Има негов портрет тук? — Пръстите на Кайла леко трепереха, когато остави чашката от кафе на масата и се изправи. Стегна силно панделката на роклята си, дотолкова, че почти престана да диша, и дробовете й просто крещяха за въздух. — Да, много бих искала да видя портрета на херцога.

Готова да задоволи всяко желание, Сюзън поведе Кайла по дългите коридори, покрити с килими. Минаваха покрай огромни стаи с масивни легла и кадифени завеси, покрай портрети с позлатени рамки, от които я гледаха личности, облечени в отдавна излезли от мода дрехи. Това ли бяха прадедите й? Ще открие ли свои черти в строгите им лица, които се взираха в нея от бледи пейзажи и драпирани завеси? Тя има кръвна връзка с тях, така както и Брет, макар че той бе само далечен братовчед. Колко странно! Няколко брака бяха отдалечили Брет от корените на фамилното дърво, а предишният собственик бе неин баща. И въпреки това Брет притежаваше всичко, а тя бе съвсем чужда в този дом. Не притежаваше нищо, нито дори малко огледалце или чаша китайски порцелан. Вещите й принадлежаха дотолкова, доколкото бе настоящата любовница на собственика им.

Горчиви обстоятелства бяха я принудили да слезе до настоящото си положение на гостенка, и то в дома на баща си. Тук той бе живял, разхождал се е, преспивал е под този покрив, четял е, играел е карти, наслаждавал се е на лулата си в притъмнената библиотека, изпълнена с безброй томове, подвързани с кожа, и огромния глобус, който се завърташе около оста си само с леко докосване. Дали майка й е идвала тук? Позволили ли са й да стъпи тук, под този покрив, или е била допусната само в градската къща на съпруга си и е споделила живота му там, докато жестоко и безскрупулно са й отнели и това?

Изглеждаше невъзможно. Изглеждаше невъзможно в тази дом да е ехтял смях или в която и да е от триста четиридесет и двете стаи, които се намираха в тази сграда, както й бяха казали. Всички те бяха обзаведени с тежки тъмни мебели и прозорците бяха драпирани с тежки тъмни завеси, които не пропускаха светлина. Отвън къщата бе впечатляваща, построена от тухли с мек розов цвят, попиващи слънчевата светлина. Беше красива — не строга и отблъскваща като Ашли. Но бе непроницаема, досущ човек, който се е затворил в себе си.

Сюзън спря пред една тясна врата и Кайла внезапно усети страх — сякаш баща й е жив и стои зад тази врата в очакване да я види за пръв път. Разбира се, посрещна я само портретът му. Тя бавно приближи към него, като всяка стъпка й разкриваше чертите на мъжа, който се взираше в нея с леко тъжна усмивка. Грабнаха я очите му. Художникът ги бе нарисувал така, че да изглеждат, сякаш следят неотстъпно наблюдателя. Но не точно това я развълнува. Цветът им бе необикновен нюанс в синьозелено, толкова познат. Необичайното сега бе, че го виждаше в едно мъжко лице, а не в своето собствено. Тя постоя така, с ръка вдигната нагоре и се спря точно преди да докосне платното.