Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 73

— Да се съблека ли тук, на поляната? Ако сте решил да направите зрелище от това, което би трябвало да е нещо съвсем лично, то нека поне го направим както трябва? Странно, но никога не съм мислила, че оставяте нещата недовършени.

— Колко досадно. Любовница, която си позволява да критикува мъжа, платил за услугите й, и то по взаимно съгласие. Вие сте по-смела, отколкото очаквах, съкровище.

— А вие сте по-нецивилизован, отколкото си представях.

Той се засмя:

— Представяла сте си нещо друго? То е, защото не ме познавате добре.

За момент Кайла не отговори, само го погледна странно:

— Не — каза накрая. — Аз въобще не ви познавам и не мисля, че искам да ви опозная.

— Уверявам ви, че така е най-добре. Продължавайте да четете сладникавите си историйки, тъй като реалността е твърде откровена с фактите си, за да можете да я понесете.

— Откровена или груба?

— И двете. Виждате ли? Мога лесно да призная истината. Аз не живея с илюзии.

Тя се изправи, като отхвърли ръката му от себе си, а книгата падна от коленете й:

— Изобщо не съм съгласна, сър, защото вие сте майстор на илюзиите.

— Така ли? — Той се наведе над мраморната маса, украсена с ковано желязо и винетки от гроздове и бръшлян, и саркастично изрече:

— Обяснете ми, съкровище, как е възможно това, тъй като съм очарован от представата, която имате за мен.

— Подигравате се, но аз ви казвам истината. — Ярката червенина на лицето й подчертаваше синьото в очите, което почти изцяло бе погълнало зеления нюанс, придаващ им необичайно очарование. — Всичко това: къщата, градините, огромното имение и парите ви, всичко това е илюзия, която скрива истинската ви същност.

— А вие сте решила да ми кажете какъв съм в действителност, нали. Разочаровате ме. Мислех, че имате по-богата фантазия.

Тя повдигна рамо в израз на безразличие:

— Нямам намерение да ви казвам какъв сте. Както вече споменах, аз не знам каква е истинската ви същност. Но знам, че има нещо по-различно при вас, нещо повече от факта, че сте отрасъл в Америка вместо в Англия. Само не мога да проумея какво ви прави толкова различен и толкова… опасен.

— Опасен? — Той я погледна явно развеселен. — Ласкаете ме, съкровище. Никога не съм мислил, че съм опасен човек.

— Да. Много добре го знаете. — Кайла си играеше с дантелата, с която бе обшита малката розова панделка, прокарана през гънките на роклята. — Вижда се в очите ви, в начина, по който гледате към мен или към всеки друг, изпречил се на пътя ви. Вече достатъчно време съм го виждала в погледа ви, за да мога да го разпозная, макар че отказвате да признаете. В края на краищата вие играете ролята на аристократ, с добре усвоени маниери и винаги подходящо облекло. Излъчвате точната доза арогантност, както всички останали лордове и дами, които се движат в отбраното общество на Лондон. Всичко това е измама, маскарад, който скрива истинската ви природа чрез тази илюзия. Да, вие настина сте много опасен, сър.