Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 72

Напълно пренебрегнала присъствието му, сякаш бе съвсем сама в градината, Кайла отпиваше студена лимонада. На коленете й лежеше книга в кожена подвързия и тя бе изцяло погълната от нея.

Брет напусна каменната тераса и закрачи към нея през все още мократа трева. Хесианските му ботуши оставяха тъмна следа зад гърба му, а лъснатата кожа блестеше от росата:

— Какво четеш, съкровище?

Без да вдигне глава, Кайла тихо отговори:

— „Ема“ на Джейн Остин. Очарователна история, но доста далеч от действителността. Човек почти е готов да повярва в съществуването на любовта.

Развеселен, Брет промуши пръста си в една лъскава къдрица, която победоносно се полюшваше на бузата й. Бе вдигнала косата си в красив кок, но няколко кичура се бяха изплъзнали и примамливо трептяха около лицето й. Тя вдигна поглед към него и в спокойното стегнато изражение той усети как пробягна сянка от безпокойство. Оказа се не толкова лесно за нея да крие чувствата си, защото той често долавяше нервността в очакването на думите или действията му. На него това му харесваше, защото нямаше намерение да стане напълно предсказуем за нея и тя да го манипулира съобразно желанията си.

Пръстът му с къдрицата погали нежната мека кожа на бузата й, после устните, брадичката и проследи дългата извивка на шията й. Главата й леко се отметна назад и той можеше да се наслади на това, което се виждаше от гърдите й, закръглени и стегнати в скромната стара рокля на Арабела. Тъмната сянка между гърдите й го примамваше и ръката му се придвижи натам, за да я погали. Тя бе започнала да диша учестено, но не каза нито дума. Не и след последния път, когато той й припомни рязко, че е негова, както вече са се договорили — купена и платена — негова собственост, докато той не пожелае да прекрати това споразумение.

Имаше моменти, когато бе почти убеден, че тя ще се нахвърли върху него, както тогава на бала у лейди Сефтън, когато се разфуча като дива котка и издра бузата му. Но тя показа забележително хладнокръвие, въпреки че понякога това очевидно й струваше много усилия.

Както сега, когато ръката му продължаваше да гали гърдите й в градината, където всеки минаващ наблизо лакей можеше да го види — ръката му върху меката й кожа бе като знак за собственост.

Бузите й станаха аленочервени, но тя не протестираше — понасяше кротко милувките му. Почувства се провокиран от самообладанието й, изпита перверзно желание да я накара да реагира, защото знаеше, че тя винаги в крайна сметка откликва на докосването му. Той смъкна муселина, покриващ гърдата й, като откри примамливата плът и стегнатия връх. Тя потрепера, когато погали розовата пъпка. Хвана я с палеца и показалеца и леко я потри, докато накрая тя вдигна очи към него, и в тях проблясваха гневни искри.