Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 71

Той присви очи и се приближи към леглото с хищническата си походка, която винаги я караше да настръхне. Матракът поддаде под тежестта му, когато той облегна коляно върху леглото и като постави ръце от двете й страни, се надвеси над нея:

— Може би на мен ми харесва идеята, да прекараш няколко дни в леглото. Не приемай моята практичност за проява на слабост. Да изпратя да донесат дрехите ти ще бъде изпитание за моето търпение, а аз не съм търпелив и не искам кръстницата ти да дотича пред прага ми с протегната ръка.

Тя почти забрави обещанието, да си държи езика зад зъбите и да бъде търпелива, затова с мъка преглътна ядните думи, които заседнаха на гърлото й. Тя трябва внимателно да избира битките, за да може да постигне целите си. Въпросът за дрехите й и обидите не бяха толкова важни в момента. Нека й купува дрехи и нека мисли каквото си иска за танте Селест. Той може дори да я принуди да остане в леглото дни наред, както я бе заплашил, но тя ще намери начин да го накаже за всяка обида и няма да забрави нито една негова дума, нито една! Може би той допусна фатална грешка, като я докара до това, положение, защото за пръв път в живота си се почувства наистина силна.

Той, изглежда, очакваше някакъв отговор от нея, затова Кайла изрече първото, което й дойде наум:

— За ваше сведение, предпочитам кафе, а не чай.

10

Следобедната светлина заля градината и обсипа розовите пъпки и ружите със златист прашец — те проблясваха като диаманти, пречупили лъчите в многоцветни дъги. Сутринта бе валял дъжд и въпреки това сега искрящите лъчи струяха в приглушена мека светлина, която обливаше русата коса на Кайла и я превръщаше в разтопено злато. Тя бе облякла една от старите рокли на братовчедка му, макар малко широка, защото Арабела бе по-висока и с по-едър кокал от нея, но като цяло изглеждаше прилично, пристегната с широка панделка под гърдите. Отпуснала се бе грациозно в един стол до градинската маса от мрамор и желязо, а роклята се диплеше около краката й, драпирана като завеса, събрана върху зелената трева в бяла муселинена пряспа.

Брет не желаеше да задълбочава особеното усещане, което предизвикваше у него Кайла Ван Влийт — тя го забавляваше въпреки цинизма му. Малка хитруша — сигурно си мислеше, че той ще търпи дълго дързостта й? Няма да стане, макар че към нея бе по-снизходителен, отколкото би бил с друга жена, защото тя бе прекрасна и по-неопитна, отколкото очакваше.

Илюзията за мила невинност все още съществуваше, въпреки че реалността бе пробудила в нея усещане за сила. Може би така ставаше с някои жени — загубата на девствеността им бе прелюдия към внезапното осъзнаване на властта, която придобиват над мъжа само с една въздишка, изкусителен жест, дори измамното потрепване с мигли и тайнствена усмивка, сякаш те много добре знаеха какво може да иска той. По дяволите тази пагубна страст.

Той я желаеше, но нямаше намерение да се поддаде на странното изкушение да се отнася с нея по различен начин, отколкото с другите жени, мимолетно присъствали в живота му. Дълга поредица от женски лица, които се сливаха в паметта му — с алчни ръце, променливи плачливи настроения и неизменните потоци от сълзи и обвинения, когато на него му омръзнеха претенциите им и той приключваше връзката. Само една бе по-различна, но тя вече не беше между живите. Странно — макар че бяха различни като деня и нощта, Кайла му напомняше за нея… Абсурдно наистина, защото тя нямаше нищо общо с тази привлекателна малка авантюристка, с която споделяше сега леглото си, освен факта, че той бе първият мъж в живота и на двете.