Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 70

Но вместо това той се обърна към него и вдигна иронично вежди:

— Виждам, че си се прибрал. Къде е мисис Уилсън? Тили?

— Мисис Уилсън напусна — студено отговори мъжът и Кайла се изуми от перфектната му дикция и дълбокия баритон. — Изглежда, чувството й за благоприличие е било накърнено от визитата на млада дама, която е прекарала нощта в твоето легло без наличието на свещен брачен съюз. Аз й предложих да обсъди въпроса с теб, но тя твърдо отказа, като заяви, че няма намерение да разговаря с дявола в каквато и да е форма. При тези обстоятелства реших да я оставя да си отиде без повече шум. И понеже Тили изпада в истерия всеки път, като ме види, и трепереща се скатава в най-тъмното ъгълче, наложи се аз да приготвя закуската за теб и гостенката ти. Надявам се, че еленско месо е подходяща храна за тази сутрин?

— Върви по дяволите — тонът на Брет съвсем не беше груб колкото изречените думи и той поклати глава, като приближи към подноса с пилешко месо и сирене, останал от вечерта. Грабна парче сирене и посочи с него натам, където Кайла лежеше притаена под балдахина.

— Тя сигурно ще пие чай. А за мен — кафе. Черно и силно. Прати хора в селото да намерят заместничка на мисис Уилсън — достатъчно полезна и не толкова склонна да се афектира.

Притаена в сумрака на леглото, Кайла се отпусна малко, но помисли, че този странен мъж е най-огромният човек, който някога е виждала. Той имаше наистина много дивашки вид, и без съмнение принадлежеше към някое от индианските племена в Америка, за които бе чувала. В никакъв случай не говореше така, както изглеждаше. Английският му бе безупречен — по-добър от нейния.

Той погледна към леглото, после обратно към Брет и започна да му говори на език, напълно непонятен за Кайла. Звучеше по-скоро като бързо грухтене, но явно Брет го разбираше добре, защото се ядоса и отговори остро на същия език.

Спорът — ако това бе спор — трая само минута и после гигантът се оттегли, като затвори вратата след себе си. Брет захвърли сухото парче сирене върху подноса и се обърна да погледне Кайла:

— Имаш силно въздействие върху хората. И върху мен самия. Не съм изненадан, защото изглеждаш наистина привлекателна, седнала така: с разпусната и разрошена коса, и с вид на жена, която е правила това, което наистина е правила. Засега можеш да облечеш някоя от роклите в имението. Ще изпратя шивач колкото е възможно по-скоро.

— Не е необходимо, защото аз…

— По дяволите, Кайла, прави каквото ти казват. Не разрешавам да се разхождаш гола, въпреки че идеята не изглежда никак лоша.

— Имах предвид — произнесе студено тя, — че нямам желание да чакам появата на някакъв шивач, когато много по-бързо ще бъде да изпратят собствените ми дрехи. Освен ако нямате гардероб, пълен с подходящи такива. Не ми харесва идеята да прекарам няколко дни, увита в чаршаф.