Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 49

Странно, но тя усети как тялото й запламтя от тази страстна прегръдка, а в същото време я облъхна хладината на вятъра и изненадата от собствената й реакция. Разтрепери се от противоречивите си чувства и усещания. Обхвана я слабост и главата й бе напълно замаяна. А той я притискаше силно и я целуваше почти свирепо. Устните му изгаряха устата й, бузите й, после шията й, когато тя отпусна глава безсилно назад.

Господи, какво правеше той? Ръцете му бяха топли и толкова груби. Изобщо не бяха гладки, меки ръце на джентълмен, а невъздържани и необуздани, когато галеше тялото й, смъкнал тънките презрамки на роклята и мачкащ гърдите й, покрити само от тънка шемизета. Хладният въздух и горещите му ръце обхващаха почти откритите й гърди. Той погали с палец набъбналите, покрити с тънката коприна, зърна. Главата й бучеше от напрежение и странна слабост. Бе неспособна да направи и едно движение, да го отблъсне или поне да изрази желание да спре действията му.

Улвъртън тихо се засмя. Устите му все още бяха на шията й, а топлият му дъх галеше кожата й. За неин ужас той се наведе още по-ниско и близна върха на гърдата й, която сякаш избухна в пламък. Тя потрепери и се вкопчи в него, за да запази равновесие.

Със слаб, едва доловим глас, който прозвуча странно и необичайно дори за нея, тя успя да изрази протест:

— Не можете да направите това…

— Мога. — Устните му се придвижиха към ухото й, а гласът му прозвуча нисък и провлачен. — Ще го направя.

— Не… — прозвуча по-скоро като стон, а не твърд протест, както Кайла възнамеряваше. Опита се отново да го отблъсне, като го заудря с длани. После се притисна към стената за опора, защото той неочаквано я освободи. Загубила равновесие, тя замря, почти нищо не виждаше от косите, разпилели се по челото й. Протегна трепереща ръка и отметна русите кичури от очите си, впила поглед в него, докато се опитваше да оправи раздраната си рокля, а движенията й бяха затруднени от ръкавиците. Лицето му изразяваше мрачна решителност и тя поклати бавно глава:

— О, не…

— О, да. Не търпя да ме заплашват и реших да сложа край на всичко това — той отмести ръката й и дръпна нагоре роклята й, за да я покрие отново. — Идвате с мен, мис Ван Влийт — не ме е грижа за последствията. Повярвах във вашия блъф.

— Блъф? — Прозвуча глупаво и неестествено като ехо на думите му. Тя поклати глава. — Не зная за какво говорите.

— Много добре знаете — той завърза панделката на рамото и с такава вещина, сякаш правеше това всеки ден. — Обявихте, че сте готова да се продадете. Така се случи, че аз съм на пазара в търсене на нова любовница. Вие, разбира се, можете да ми откажете, но не мисля, че ще го направите. Нюгейт е твърде неприятно място.

— Ню…затвора? Вие сте луд. Нищо не съм направила.

— Може би съдът ще застане на ваша страна, но много се съмнявам в това. Склонен съм да вярвам, че ще ми повярва, когато с херцогинята му разкажем как сте се опитали да ни изнудвате. Е, това може да разстрои леля Беатрис, но така няма да ви позволим да продължите с машинациите си. Обърнете се. Каретата ни чака там, отстрани.